— Все пак спечелихме още един ден — каза Амос.
Арута се облегна на стената.
— А Мартин и останалите са с един ден по-близо до Камен връх. Ги замълча, загледан в отдръпващата се по становете си вража гмеж долу. И остана така чак до вечерта.
По стената запалиха факли. Постовете останаха да бдят под командата на Арманд дьо Севини, а населението на града се струпа на пазарния площад.
Джими и Локлир се запровираха из тълпата. Намериха Криста и Бронвин и застанаха до тях. Джими заговори, но Криста му махна с ръка за тишина, щом Ги, Арута и Амос стъпиха на платформата. До тях застана един старец, облечен в кафява роба, който държеше резбован с древни руни дървен жезъл.
— Кой е този? — попита Локлир.
— Пазителят на закона — прошепна Бронвин. — Тихо. Старецът вдигна ръка и множеството се умълча.
— Събира се фолксрадът. Чуйте, прочие, закона. Което е речено, е истина. Което е обсъдено, е преценено. Което е решено, е волята народна.
Ги вдигна ръце над главата си и заговори.
— На моите грижи сте поверили този град. Аз съм вашият протектор. Съветът ми е следният: нашият смъртен враг чака отвън и се стреми да спечели с благозвучни слова онова, което не може да придобие със сила. Кой ще говори за неговата кауза?
Глас от тълпата подвикна:
— Отдавна моределите са врагове на нашата кръв. Как можем да служим на тяхната кауза?
Друг му отвърна:
— Все пак не можем ли отново да го чуем този Мурмандамус? Много хубаво говори.
Очите на всички се извърнаха към Пазителя на закона. Пазителят на закона затвори очи, помълча и после заговори:
— Законът казва, че моределите са извън човешките конвенции. Те нямат връзка с човешкия род. Но в Петнадесетата година протектор Бекинсмаан се е срещнал с едного от тях, по име Тураналор, главатар на клана на Язовците в долината на Исбандия, и по празниците на Банапис се сключил мир. Той продължил три средилетия. Когато Тураналор изчезнал някъде в леса на Еддер, в Деветнадесетата година неговият брат, Улмсласкор, станал главатар на клана на Язовците. Той нарушил мира, като избил цялото население на краала Дибрия. — Старият мъдрец премисляше традицията на народа си, която явно познаваше добре. — Не е безпрецедентно да се изслушват словата на един моредел, но е нужна предпазливост, защото моределите са твърде вероломни.
Ги посочи Арута.
— Този човек вече сте го виждали. Това е Арута, принц на Кралството, което някога вие считахте за свой враг. Той си е имал взимане-даване с Мурмандамус и преди. Не е от Арменгар. Ще му се даде ли глас във фолксрада?
Пазителят на закона вдигна ръка въпросително. Отекна одобрителен хор и старецът даде знак на принца да говори. Арута пристъпи напред и каза: — Сражавал съм се със слугите на този зъл демон.
И им разказа с прости думи за Козодоите, за раняването на Анита и за пътешествието им до Морелайн. Разказа за моределския главатар Мурад, убит от Бару. Разказа за преживения ужас и злини, всички до една причинени от Мурмандамус.
Когато свърши, Амос вдигна ръце и заговори:
— Дойдох при вас болен и тежко ранен. Вие се погрижихте за мен, един чужд човек. Сега съм един от вас. Говоря за този човек. Арута. Живял съм с него, сражавал съм се редом с него и се научих да го смятам за свой приятел. В него няма притворство. Той е с щедро сърце и думата му сабя не я сече. Каквото казва, може да е само истина.
Ги извика:
— Какъв може да е отговорът ни?
Надигнаха се мечове и пламтящи факли и над огромния площад отекна отекна хор от викове.
— Нее!
Ги изчака, докато множеството изрази с викове презрението си към Мурмандамус. Стоеше с вдигнати нагоре ръце, свити в юмруци, а екът на хилядите защитници на Арменгар го заливаше на вълни. Здравото му око заблестя и лицето му се оживи, сякаш храбростта на населението на града отмиваше умората и скръбта от душата му. В очите на Джими изглеждаше като нещо повече от човек.
Пазителят на закона изчака шумът да заглъхне и каза:
— Фолксрадът постанови закон. Ето го закона: никой човек не ще напусне стените на града, за да служи на Мурмандамус. Нека никой не наруши този закон.
— Върнете се по местата си — каза Ги. — Утре ще започне истинската битка.
Тълпата почна да се разпръсва и Джими каза: — Нито за миг не се съмнявах, че ще стане точно така.
— Все пак онзи Тъмен брат с белегчето е доста сладкодумен — рече Локлир.
— Вярно — каза Бронвин. — Но ние се бием с моределите от много време. Не може да има мир между нас и тях. — Тя изгледа Локлир сериозно и попита: — Вие кога трябва да се явите на служба?
— И двамата сме на пост чак призори.
Двете с Криста се спогледаха и си кимнаха. Бронвин хвана Локлир за ръката.