Арута отбегна свирепия замах на един таласъм и го прониза, отпращайки го да полети със зловещ врясък в двора на крепостта. Няколко арменгарски деца притичаха с извадени ками и доубиха чудовищната твар — всеки помагаше както може в кървавата битка.
Принцът на Крондор притича към Амос, който се беше счепкал с един як моредел, удари моредела по главата с дръжката на оръжието си и продължи да тича по стената. Тъмният елф се олюля и Амос го сграбчи за гърлото и слабините, вдигна го и го метна през стената, събаряйки още неколцина, които се мъчеха да се покатерят по една от стълбите. После с още един защитник избута стълбата от стената.
Джими и Локлир тичаха по стената и съсичаха нападателите, които се опитваха да ги спрат. Щом стигнаха до Ги, Джими извика:
— Ваша светлост, Арманд казва, че идва втора вълна кутии. Ги се обърна да огледа защитата си. Стените бяха прочистени от нападателите и почти всички стълби бяха съборени.
— Прътове и катран! — извика той и заповедта се предаде от човек на човек по стената.
Когато втората вълна с големите кутии се издигна към стената, задържаха предните им страни да не паднат с помощта на дълги пръти, пики и копия, макар че няколко опита се провалиха. Но неколцина яки арменгарци метнаха торби с врящ катран по онези, които се удържаха, изстреляха и горящи стрели и кутиите пламнаха. Нападателите заскачаха с писъци от платформите, предпочитайки да загинат, вместо да се изпекат в пламъците.
Малобройните отряди моредели, който все пак успяха да се качат на стената, бързо бяха пометени и час след началото на щурма прозвуча сигнал за отбой.
Арута се обърна към Ги. Протекторът дишаше тежко, по-скоро заради напрежението, отколкото от боя. Командният му пост беше здраво защитен, така че да може да раздава заповеди на бранителите на стената.
— Извадихме късмет. — Ги изтри челото си и добави: — Ако онзи глупак беше изпратил и двете вълни наведнъж, щеше да разчисти някой отсек преди да съобразим какво да правим. Сега щяхме да се оттегляме по улиците.
— Може би. Но имаш добра войска — каза Арута. — Добре се бият хората ти.
— Да, добре се бият и адски добре умират — ядосано отвърна Ги. — Проблемът е да ги опазим живи.
Обърна се към Джими, Локлир и още неколцината куриери и каза:
— Извикайте всички офицери при предния команден пост. След десет минути. Арута, искам да присъстваш и ти.
Арута изми окървавените си ръце с вода, докарана от един старец с количка, и отвърна:
— Разбира се.
Спуснаха се по стълбището до една постройка, превърната в преден команден пост на Ги. След броени минути вече присъстваха всички командири на отряди, а също така Амос и Арманд.
След като всички се събраха, Ги каза:
— Имам да ви кажа две неща. Първо, не знам колко такива щурма можем да отблъснем, без да пострадаме сериозно, и дали те имат сили за друг такъв щурм като последния. Ако бяха малко по-умни в използването на онези проклети кутии, сега щяхме да се бием с тях по улиците. Може да отблъснем още дузина такива атаки или следващата да ни довърши. Искам опразването на града да започне веднага. Първите два етапа трябва да привършат до полунощ. Коне и провизии, както е уговорено — към каньоните, децата да се подготвят също. И искам след това последните два етапа да са готови за моята команда. Второ, ако нещо се случи, командният ред от мен надолу е: Амос Траск, Арманд дьо Севини и принц Арута.
Арута почти очакваше, че арменгарските командири ще зароптаят, но всички тръгнаха без коментар, за да изпълнят дадените заповеди. Ги го прекъсна, преди да е успял да го заговори.
— Ти си по-добър полеви командир от всички в града, Арута. И щом ще трябва да напускаме града, може да се наложи да вземеш под командата си част от евакуираното население. Искам отсега да знаят, че ще трябва да ти се подчиняват.
— Защо?
— За да могат повече от хората ми да стигнат живи в Ябон — отвърна Ги. — Ела. Просто за всеки случай трябва да научиш какво сме планирали.
Вторият сериозен щурм започна, докато Ги показваше на Арута частите, разположени в цитаделата в случай, че самият град падне. Затичаха се обратно към стените, покрай старци и старици, търкалящи бурета по улиците. По всеки ъгъл на двора на цитаделата бяха струпани купища бурета.