Качиха се на стените. На всяка стъпка се водеше тежък бой, но нито един отряд моредели, таласъми или троли не бе успял да се прехвърли през парапетите.
Ги се добра до командния си пост и завари там Амос, който се беше заел с разпределянето на резервните отряди. Без да чака въпроса му, Амос започна да му описва положението.
— Дотъркаляха ни още поне двайсет от ония гадни машинарии, кутиите. Този път ги надупчихме с горящи стрели и чак тогава ги заляхме с катран, така че изгърмяха преди да стигнат до стените. Нашите момчета ги насолиха люто и този път май ще им вземем мярката. Негово нечестиво скапанячество май се върза. — Той посочи далечния хълм, където на трона си седеше Мурмандамус. Трудно беше да се види добре, но като че ли се усещаше смътно, че моределът никак не е доволен от хода на атаката. Арута съжали за ловджийския поглед на Мартин, защото самият той не можеше да види ясно какво прави Мурмандамус.
— Залегни! Всички да залегнат! — внезапно изрева Амос. Арута се сниши зад брустверите на стената, други повториха вика на Амос и над главите им отново избухна пурпурен пламък. Последва нов взрив, след него трети. Чу се далечен ек на тромпети и Арута надникна предпазливо над стената. Обкръжилата ги армия се оттегляше. Ги се изправи и му извика:
— Виж!
Навсякъде под тях се въргаляха овъглени и димящи от мистичните пламъци на моредела тела. Амос огледа касапницата в подножието на крепостта и каза:
— Хм, пораженията май не му харесват. Арута огледа стените.
— Избил е собствените си бойци, а наши почти не пострадаха. Що за враг е това?
Амос сложи ръка на рамото на принца и каза:
— Най-лошият. Безумен.
Полето под стените на града се покри с черен дим и защитниците се разкашляха. Противниците бяха докарали под стените камари сухи дървета и храсти. Подпалиха ги и от кладите се заиздигаха гъсти и задушливи валма пушек. Опитали се бяха да приложат нова тактика на катерене, с дълги стълби, поставени на платформи. Отряди таласъми бяха притичали напред да ги донесат. Черната стена от дим беше закрила гледката на защитниците и след това изведнъж пред тях започнаха да изникват стълби и по тях се закатериха нападатели. Бяха покрили устата и носовете си с кърпи, напоени с някаква смес от масла и билки, която им помагаше да дишат. Няколко от позициите по стената бяха превзети, но бързо бяха пратени подкрепления, които изтласкаха нашествениците. Ги се разпореди да излеят върху огньовете нафта и те избухнаха неудържимо. Скоро адските пламъци забушуваха под стената и враговете по платформите загинаха в ужасни мъки. Когато пожарът стихна, не беше останала и една стълба.
Късното следобедно слънце започна да се спуска на запад и Ги каза:
— Мисля, че за днес приключиха.
— Не съм сигурен. Виж ги как стоят — отвърна Арута.
Ги се вгледа и също забеляза, че щурмуващите орди не се връщат към лагерите си като преди. Сега се прегрупираха на позиции като за нова атака, командирите им обикаляха пред тях и ги престрояваха.
— Не е възможно да подготвят нощна атака, нали?
— Защо не? — каза Амос. — Както си хвърлят безразборно силите по нас, едва ли има значение кой кого ще вижда. На онзи тъп нерез изобщо не му пука кой ще оживее и кой не. На кайма да ме скълцат дано, но като нищо могат да ни изтощят.
Арманд огледа стената. Санитарите сваляха ранените в лазаретите, устроени на двора.
— Днес загубихме триста и двадесет войници. Възможно е да се окажат малко повече, когато получим всички сведения. С това силите, с които разполагаме, възлизат на шест хиляди двеста двадесет и петима.
Ги изруга.
— Дори Мартин и другите с него да успеят да стигнат Камен връх по най-бързия възможен начин, пак няма да е достатъчно скоро. А изглежда, нашите приятелчета ни готвят нещо за през нощта.
Арута се облегна на каменния парапет и каза:
— Не ми прилича да се готвят за нова атака.
Слънцето вече се беше смъкнало зад планините, но небето все още беше светло. Из равнината пред града се виждаха веещи се знамена и запалени факли.
— Отрядите да останат по местата си, но да им се занесе храна и вода — каза Ги и двамата с дьо Севини се оттеглиха без заповед за зорко наблюдение. Не се налагаше.
Арута остана на стената с Амос. Изпитваше някакво странно предчувствие, сякаш часът, в който трябваше да изиграе съдбовната си роля, наближаваше стремглаво. Ако древното пророчество, което му бяха разкрили ишапийците край Сарт, беше вярно, гой беше Губителят на мрака и на него се падаше да победи Мурмандамус. Той опря лакти на студения камък на стената и подпря брадичка на ръцете си. Амос си извади лулата и започна да я пълни с табак, тананикайки си стара моряшка песничка. Останаха да чакат така, а вражеската армия долу се загърна в пелената на мрака.