— Локи, недей. — Бронвин го бутна настрани. Скуайърът я изгледа смутен.
— Но нали сега не сме на служба.
— Цял ден съм тичала да разнасям съобщения, ти също. Цялата съм мръсна, в пот и сажди, а ти искаш да легнеш с мен.
— Но нали… снощи… — обидено почна Локлир.
— Снощи си беше снощи — отвърна момичето. — Аз го поисках и съм ти благодарна. Но сега съм уморена и мръсна и нямам настроение за тези неща.
Момчето отвърна вдървено:
— Благодаря! Това… благодеяние ли беше? — Наранената му гордост си личеше в гласа му. — Аз те обичам, Бронвин. Когато всичко това свърши, трябва да дойдеш с мен в Крондор. Един ден ще бъда богат човек. Може да се оженим.
Момичето му отвърна полураздразнено, полу с нежност.
— Локи, говориш ми неща, които не разбирам. Удоволствията в леглото не са… обвързване. Сега трябва да си почина, преди отново да ни извикат на служба. Върви си. Може би някой друг път. Момчето отстъпи уязвено, с пламнали бузи.
— Какво значи това „друг път“? — На лицето му избиха червени петна и той извика: — За теб е само игра, нали? Аз да не съм ти момче?
Бронвин го погледна с тъжни очи и каза:
— Да, Локи. Момче. Сега си върви.
— Не съм ти никакво момче, Бронвин! — каза Локи. — Ще видиш! Не си единственото момиче в Арменгар. Нямам нужда от теб.
И излезе и затръшна вратата. По бузите му потекоха сълзи на унижение и гняв. Стомахът му се сви от горчива болка. Никога не беше изпитвал такова унижение. После чу, че Бронвин го вика. Поколеба се за миг — помисли си, че може би е решила да му се извини или просто ще го помоли да й свърши някоя услуга. А после чу писъка й.
Отвори рязко вратата и видя, че момичето се е присвило, стиснало се с една ръка за ребрата, а с другата държи камата си. От ръката й, по хълбока и бедрото се стичаше кръв. Пред нея стоеше планински трол с вдигнат меч. Ръката на Локлир полетя към дръжката на сабята и той извика:
— Бронвин!
Тролът се поколеба за миг, изненадан от появата на момчето, но докато Локлир измъкваше оръжието си, довърши удара.
Локлир замахна в сляпа ярост и посече врата на трола. Съществото залитна и понечи да се извърне, но момчето го прониза под мишницата, незащитена от бронята. Тролът се сгърчи, пръстите му изтърваха меча, и рухна на пода.
Локлир го довърши с още един удар и се озова до момичето. Лежеше сред локва кръв и Локлир веднага разбра, че е издъхнала. Прегърна я, притисна я до гърдите си и по лицето му потекоха сълзи.
— Моля те, Бронвин, прости ми! Прости ми, бях полудял — зашепна той в ухото на мъртвото момиче. — Не искам да си мъртва. Ще бъда твой приятел. Не исках да ти викам. По дяволите! — Кръвта на Бронвин се стичаше от ръцете му. — По дяволите! По дяволите!
Локлир заплака, стомахът му се сви на нажежена топка, сърцето му заби неистово и мускулите му се вкочаниха. Целият настръхна, сякаш омразата и гневът напираха да избият през всяка пора, и очите му пламнаха, изведнъж пресъхнали от сълзи.
Тръбният призив на тревога го извлече от скръбта. Надигна се и нежно постави мъртвото момиче на леглото, което бяха споделили предната нощ. След това вдигна оръжието си и отвори вратата. Вдиша дълбоко и нещо отвътре го смрази, сякаш ледена канара бе заменила изгарящата го до смърт преди малко болка.
Пред него бе застанала жена с малко дете в ръцете, а срещу нея пристъпваше таласъм с вдигнат високо меч. Локлир спокойно мина пред жената и с един удар отсече главата на таласъма. Беше съвсем спокоен. Последва кратко проблясване и изведнъж пред него изникна моредел. Локлир го нападна без колебание и го рани в хълбока, но моределът успя някак да избегне втория му удар. Все пак раната се оказа сериозна, а Локлир владееше сабята повече от прилично и трябваше само да овладее хладния си, сдържан гняв и пренебрежението към собствената си сигурност, които го правеха смъртно опасен за враговете му — човек, жаден за риска, защото му беше все едно дали ще живее. Със смайваща ярост момчето притисна моредела към стената и го прониза.
После се огледа за следващия си противник, видя го да се появява от нищото и затича натам.
Нашествениците започнаха да се появяват навсякъде из града. След като се вдигна тревогата, защитниците бързо успяха да се справят с тях, но няколко десетки таласъми и моредели се бяха събрали и сега се сражаваха на групи в няколко участъка на града. Когато нахлуването на пренесените с магия врагове се усили до предела, армията отвън щурмува. Изведнъж възникна риск да не би необходимостта да се изтеглят защитници, за да се справят с телепортираните нападатели, да оголи отбраната по стената дотолкова, че нападателите отвън да успеят да я пробият.