Ги заповяда едно от подкрепленията да се притече на помощ в участъка, където щурмът беше най-яростен, а друго да слезе от стената да помогне на защитниците в града. Катранът и стрелите бързо отблъснаха враговете от стената, но из града непрекъснато продължаваха да се появяват нови. Арута се биеше, изтръпнал от умора, и не откъсваше очи от най-горчивия съперник на баща си, зачуден откъде намира сили да продължава. Беше много по-стар от него, но принцът усети, че изпитва завист към Ги заради енергията му. А бързината, с която взимаше решения, показваше ясна памет и знание къде се намира всяка част от хората му. Арута все още не можеше да се насили да заобича този човек, но вече го ценеше и колкото и да му беше неприятно да си го признае — дори му се възхищаваше.
Ги погледна към далечния хълм, откъдето Мурмандамус ръководеше атаката. Оттам за миг проблесна светлина; после — нова и нова. Арута проследи погледа му и каза:
— Оттам ли идват?
— Бас държа. Този вещерски крал или проклетият му змиежрец стоят зад тази работа.
— Прекалено е далече дори за лъка на Мартин. Никой от стрелците ти не може да го достигне. Нито катапултите ви.
— Това копеле просто стои извън обхвата им. Амос се приближи по стената и рече:
— А бе тия изникват навсякъде. Съобщиха ми, че трима се появили в цитаделата, а един преди малко цъфна точно над рова и потъна като камък… Какво гледате?
Арута му посочи хълма и Амос погледа известно време замислен, после изръмжа:
— Катапултите ни не могат да стигнат дотам. Проклятие. — Но след малко се усмихна. — Ха, сетих се нещо!
И се забърза към един от катапултите, нареди нещо и скоро започнаха да подгряват един котел. Амос не остана да надзирава приготовленията, а се върна и каза:
— Ей сега, още малко.
— Какво? — попита Ги.
— Вятърът ей сега ще се промени. Винаги обръща по това време на нощта.
Изведнъж на укреплението пред тях изникна един трол и примигна объркано. Ги го фрасна по тила с юмрук и го отпрати към каменната настилка долу. Тролът тупна и не гъкна повече.
— Та за какво си говорехме? — каза протекторът. — А, да, трябват им един-два мига, докато се ориентират, което е адски добре. Иначе този звяр щеше да ти сръфа крака за закуска, Амос.
Амос пъхна пръст в устата си и го вдигна нагоре, после доволно ревна:
— Катапулт! Огън!
Мощната бойна машина се разгъна и изхвърли товара си с такава сила, че чак подскочи на стената.
Дълго време не се забелязваше никакъв ефект, а сетне далече в нощта се разнесоха крясъци. Амос изръмжа доволно. Арута се взря в тъмното, но не видя нищо.
— Амос, какво им направи? — попита Ги.
— Ами, Еднооки, това е един номер, който научих от старите ти приятели, кешийците. Бях в Дърбин, когато едно пустинно племе се вдигна на бунт и се опита да превземе града. Генерал-губернаторът, онази стара лисица Хазара-хан, видя, че стрелите не вършат никаква работа, и нареди да нагорещят пясък и го хвърли по тях.
— Пясък?! — възкликна Арута.
— Да. Просто го нагорещяваш до червено и го хвърляш по тях. Вятърът го разнася и ако не изстине много преди да ги удари, изгаря като огън. Влиза ти под ризницата, под туниката, в ботушите, в косата — навсякъде. Ако Мурмандамус случайно е гледал насам, може и да сме го ослепили това копеле. Все едно, поне за час-два това ще го отвлече от скапаните му заклинания.
Арута се разсмя.
— Боя се само, че ще е за малко.
— Е, колкото — толкова. — Тонът на Амос стана сериозен. — Колкото — толкова.
Глава 14
Унищожение
Вятърът вееше прах над стената. Примижал, Арута се взираше към конниците, придвижващи се към знамето на Мурмандамус. Атаките бяха продължили непрекъснато три дни, а сега в лагера на Мурмандамус се свикваше някакъв военен съвет, или поне така му се струваше.
Арута обмисляше положението. Последните щурмове бяха не по-малко напрегнати от предишните. Но вече им липсваше обезпокоителният елемент с внезапното появяване на воините, пренесени по магически начин отсам стените. Спирането на тези магически атаки го беше озадачило. Допускаше, че има някаква причина Мурмандамус да не използва вече вещерските си умения, или пък някакво ограничение над това, което му е по силите да прави, за определен период. И все пак подозираше, че предстои нещо съдбоносно, та Мурмандамус да събере всички свои главатари.