Арута закрачи по стената да прегледа постовете. Беше късно следобед и хората вече се бяха поотпуснали — за всички беше ясно, че вероятността за нова атака преди следващата заран е нищожна. Вражеският лагер не беше в готовност за битка и щяха да са им нужни часове, докато се подготвят. Амос се приближи до принца и каза:
— Е, ако ти командваше сега тук, какво щеше да направиш?
— Щях да пусна моста, да пробия напред и да ги ударя преди да са се окопитили. Мурмандамус е вдигнал командния си пункт твърде близо до предната линия и ей онзи отряд таласъми съвсем безразсъдно се придвижи ей натам, с което остави почти чист коридор до командния му пункт. С една чета стрелци и с малко, късмет можем да избием половината му главатари преди да организират съпротива. Докато се вдигнат, ще съм се върнал в града. Амос се ухили.
— Е, умен момък си ми ти, твое височество. Ако искаш, можеш да дойдеш да се позабавляваш с нас.
Арута го изгледа въпросително, после погледна към двора и видя конници, подреждащи се пред портата на крепостта.
— Хайде. Имам кон и за теб — каза Амос.
— А ако Мурмандамус ни е подготвил някой нов фокус? — попита Арута, докато слизаха.
— Тогава всички ще измрем и Ги ще е много тъжен, че са го лишили от най-добрата компания, която е имал от двадесет години насам: сиреч от мен. — Амос се метна на седлото. — Много се притесняваш, момче. Не съм ли ти го казвал?
Арута се усмихна с кривата си усмивка и яхна коня си. Ги, който ги чакаше при портата, подвикна:
— Отваряйте си очите на четири. Ако можете да ги уязвите — добре, но не искам никакъв самоубийствен героизъм само заради шанса да се доберете до Мурмандамус. Трябвате ни тук.
Амос се засмя.
— Еднооки, от всички, които познаваш, аз съм последният кандидат за герой. — Даде знак и отвориха вътрешната порта и спуснаха моста. Амос поведе отряда. Авангардът бързо се развърна във ветрило и основната част на конницата препусна към стана на неприятелите. Противникът сякаш не разбра, че се извършва набег, и не последва сигнал за тревога.
Арута препусна направо към хълма, на който се бяха събрали командирите на Мурмандамус. Трима арменгарски бойци яздеха до него. Сам не разбра какво го подтикна, но изведнъж изпита непреодолимата потребност да срещне тъмния властелин. Един ескадрон, оказал се най-близо до щурмуващите, препусна в галоп да ги пресрещне. Принцът се озова срещу един озъбен ренегат, който замахна да го посече с тежкия си меч, съсече го и битката се разгоря.
Арута погледна към хълма и видя изправилия се Мурмандамус. Влечугоподобният му спътник бе застанал до него. Моределският главатар сякаш проявяваше пълно безразличие към касапницата, на която бяха подложени съратниците му. Неколцина арменгарци се опитаха да обкръжат шатрата, но бяха пресрещнати от конници моредели и ренегати. Един от стрелците хладнокръвно дръпна юздите на коня си и засипа павилиона със стрели, но понеже беше научил урока за неуязвимостта на Мурмандамус, си избираше други цели. Скоро го последва друг стрелец и двама от пълководците на Мурмандамус паднаха, единият явно убит — стрела бе пробила окото му. Нов отряд войници се затича към мястото, където Арута сечеше наред таласъми, троли и моредели, мъчейки се да защити лъкометците, докато те обстрелваха командирите. Времето се проточи сякаш безкрайно и Арута чуваше само дрънченето на стомана и туптенето на кръвта в ушите си. После Амос изрева:
— Оттегляй се!
Викът му се поде от другите, докато го чу всеки от щурмуващите. Арута се обърна и видя, че към тях препуска нов конен отряд. Замахна със сабята си, свали поредния ренегат от седлото и препусна към Траск. Щурмуващите възвиха вкупом и си запробиваха с бой път назад през лагера, избивайки всеки, който им се изпречеше на пътя. Арута пришпори коня си заедно с другите, обърна се, видя отряд конници с черни ризници, спуснал се да ги догони, и извика на Амос:
— Черни кръвници!
Амос даде сигнал и неколцина от щурмоваците обърнаха конете си да пресрещнат страшните ездачи. Закънтя стомана и паднаха по няколко ездачи и от двете страни. После арменгарците заотстъпваха и мешавицата се разреди, а отстрани към тях препусна нов отряд.
Портите ги чакаха отворени и щом се озоваха зад тях, те спряха и се обърнаха. Зад тях бясно препускаше ариергардът, без да прекъсва ръкопашния бой с връхлитащите Кръвници и други моредели. Дузина арменгарци се мъчеха да се измъкнат от около тридесетината си преследвачи.
Черните кръвници посякоха двама от отстъпващите ездачи и Амос който бе застанал до Арута, каза:
— Десет. — После продължи: — Девет… осем. Седем. — Черните моредели бързо надвиваха шепата арменгарски бойци. — Шестима… петима… четирима… — После Амос изрева с яд: — Затваряй портата!