— Във всяка от тях трябва да има поне по двеста-триста войници — каза Арута.
Ги бързо пресметна.
— Идват още деветнадесет. Ако по една на всеки три стигне до стените, това прави хиляда и петстотин нападатели на стената наведнъж. Катран и горящи стрели! — изрева протекторът.
Защитниците се опитаха да подпалят приближаващите се огромни сандъци, но дървото се оказа промазано с нещо, защото макар хвърленият с катапултите катран да пламна по повърхността на няколко от машините, обгаряше само повърхността му. Писъците отвътре показаха, че пожарът нанася щети, но обсадните кули продължиха напред.
— Всички резерви на стената. Стрелците — на позиция по покривите. Конните отряди — по места!
Заповедите на Ги бързо се разнесоха и бранителите зачакаха приближаващите се кули. Пълчищата на Мурмандамус бавно крачеха зад машините, на почетно разстояние, защото целият огън на бранителите бе съсредоточен върху тях.
После първата машина се опря до стената, предната й страна се килна напред и падна, както ставаше с по-малките, и от вътрешността й върху бранителите се изсипаха дузини таласъми, моредели и хора. Скоро навсякъде по стената закипя яростна битка, а ордите долу се втурнаха на щурм. Задните стени на кутиите също започнаха да се отварят и оттам се заизсипваха въжени стълби, по които към внезапно отворилите се входове към града започнаха да се катерят нападатели. Пред стълбите изпънаха кожени навеси, за да предпазят катерачите от стрелите на защитниците. Катапултите продължиха да мятат камъни и катран, но след като лъкометците се оттеглиха по покривите на града, а останалите защитници трябваше да се бият с нападателите от кулите, вече нямаше какво да разколебае катерещите се по дългите стълби нападатели.
Арута се вкопчи в ръкопашен бой с един моредел, прескочил трупа на загинал арменгарски воин, замахна и тъмният елф се олюля назад И падна през парапета долу.
Принцът се извъртя и видя, че Ги довършва друг.
— Не можем да ги удържим тук! — извика протекторът. — Всички да се оттеглят!
Заповедта се предаде и бранителите изведнъж започнаха да отстъпват под напора на щурмуващите. Всяко стълбище остана под защитата на определен отряд, докато другарите им се спускаха да заемат позиции по улиците на града. Всички оставащи бяха доброволци, готови да загинат.
Арута се затича през външния пояс зад стената, обърна се за миг и видя, че и последният защитник на стената е сразен. Когато стигна до средата на откритото пространство, няколко таласъми скочиха от стълбите и се затичаха към портата. Изведнъж от покривите на сградите се изсипа дъжд от стрели и нападателите загинаха до един. Ги настигна Арута, Амос ги догони след секунди.
— Ще можем да ги задържим от портата, докато не разположат стрелци на кулите. Тогава нашите ще трябва да се изтеглят.
Арута погледна нагоре и видя, че над улиците между покривите на сградите срещу откритата полоса са сложени дълги талпи. Когато стрелците напуснеха първия ред сгради, щяха да издърпат след себе си и талпите. На пълчищата таласъми щеше да се наложи да разбиват вратите с тарани и да се качат по стълбите, за да влязат в ръкопашен бой със стрелците. Но междувременно лъкометците щяха да се изтеглят на задния ред сгради. И щяха непрекъснато да обстрелват улиците долу, принуждавайки нашествениците да плащат скъпо за всяка завоювана стъпка. През последния месец по тези покриви бяха оставени стотици колчани под промазани платнища, заедно с резервни тетиви и допълнителни лъкове. Според преценката на Арута Мурмандамус щеше да даде поне още хиляда жертви само от първата полоса до втората.
Към полосата се затича отряд мъже с големи дървени чукове. Спряха се до камарата бурета, каквито имаше поставени на всеки ъгъл, и зачакаха команда. В началото изглеждаха обречени, защото от стената се изсипа море от таласъми, троли, моредели и ренегати, но после от една странична улица връхлетя конен ескадрон и спря нашествениците.
Край Ги и Арута профучаха стрели и протекторът каза:
— Стрелците им вече са на позиция. Дайте сигнал за изтегляне! От четата лъкометци нагоре по улицата отекна тръбен зов и мъжете с дървените млатила заудряха по буретата, кършейки дебелите чепове. Земното масло потече бавно и миризмата му се смеси с киселата воня на кръв, надвиснала във въздуха. Войниците с чуковете се затичаха по улицата към следващата купчина бурета. Ги дръпна Арута за ръкава.
— Давай към цитаделата. Започваме втората фаза. Принцът се затича след Ги и кървавият бой за всяка къща се развихри.