Два часа продължи ужасната битка пред очите на Ги и Арута, застанали на първия команден пост на стената на цитаделата. Откъм града се носеха несекващи ругатни, писъци и дрънчене на стомана. На всеки завой и пресечка из града чакаше отряд стрелци, така че всяко завоювано от враговете каре падаше през камара от трупове. Мурмандамус щеше да завладее външния град, но на ужасна цена. Арута вдигна преценката си за щетите на Мурмандамус до три-четири хиляди воини, докато стигне вътрешната полоса и рова около цитаделата. И тепърва щеше да му се наложи да се справи с вътрешните укрепления на Арменгар.
До падането на нощта оставаше не повече от час. Леко снаряжените стрелци се движеха ловко от покрив на покрив, изтегляйки дъските след себе си. Ги гледаше с остро око развоя на битката.
— Този град е построен точно за такава битка — каза Арута. Ги кимна.
— Сам да го бях замислил така, че да обезкръви врага, нямаше да го направя по-добре. — Извърна се към Арута и го изгледа сурово. — Арменгар ще падне, освен ако в следващите няколко часа не дойде помощ. Но ще го съсипем този кучи син. Смъртно ще го нараним. Когато тръгне срещу Тир-Сог, ще е изгубил една трета от армията си.
— Една трета? Според мен — едва ли повече от една десета.
— Само гледай и ще видиш — отвърна Ги с мрачна усмивка и подвикна на сигналиста: — Колко остава?
Мъжът размаха бял и син флаг към върха на цитаделата. Арута вдигна очи и видя ответния сигнал — мах с два жълти флага. Войникът отговори:
— Не повече от десет минути, протекторе. Ги помисли малко и каза:
— Още един залп с катапултите по външната полоса. — Заповедта се предаде и в другия край на града се изсипа порой от камъни. Ги промълви тихо, почти на себе си: — Нека да си помислят, че сме разтегнали отбраната си. Тогава сигурно ще побързат всички да влязат вътре.
Времето се проточи мудно. Арута гледаше смълчан оттеглящите се по покривите лъкометци. Здрачи се и един отряд от бойците в засада се затича по улицата към подвижния мост и външната порта на крепостта. Щом първият отряд се добра до спуснатия мост, появиха се втори и трети. Пред очите им командирът на охраната на портата заповяда да го приберат. Последният боец скочи на моста и той тръгна назад през рова. А от покривите стрелците сееха гибел сред напиращите тълпи нашественици.
— Смели са, да останат така на сигурна гибел — отбеляза Арута.
— Че са смели, смели са, но не се канят да умрат — отвърна Ги. Още докато го казваше, стрелците по покривите вече се прехвърлиха на последния ред сгради, спуснаха въжета и бързо се смъкнаха на улицата. Затичаха се към цитаделата, хвърляйки в движение оръжията си, а нападателите зад тях ги подгониха. Но щом стигнаха до средата на откритото пространство, използвано за пазар, стрелците по стената на цитаделата ги срещнаха със залп. Отстъпващите с бяг арменгарци се добраха до рова и наскачаха във водата.
— Ако се опитат да се изкатерят по стената, ще ги изпозастрелят — каза Арута, но забеляза, че гмурналите се под водата не излизат на повърхността.
Ги се усмихна.
— Има няколко подводни тунела, водещи към кулата на портата и други помещения по стената. Щом нашите момчета и момичета излязат, входовете им ще се запушат. — Една особено смела група таласъми притича до рова и скочи. — Дори тази измет да се добере до тунелите, няма да могат да отворят люковете им.
От вътрешността на цитаделата дойде Амос и каза:
— Всичко е готово.
— Добре — отвърна Ги и погледна към върха на цитаделата, откъдето Арманд наблюдаваше битката.
Размахаха жълт флаг.
— Пригответе катапултите! — ревна Ги. Дълго време не последва нищо и накрая Ги каза озадачено: — Но какво чака Севини?
Амос се засмя.
— Или гледа как Мурмандамус влиза през портите начело на юнската си, ако извадим този късмет, или изчаква в капанчето да влязат поне още хиляда.
Арута се беше загледал в една от метателните машини — гигантско съоръжение, заредено с хлабаво привързани едно за друго бурета. Приличаха на малките буренца за ракия и ейл по хановете и пивниците, побиращи не повече от галон. Всяка навързана камара съдържаше по около двадесет-тридесет такива буренца.
— Сигналът! — викна Амос.
Арута вдигна очи към разветия червен флаг, а Ги изрева:
— Катапулти! Огън!
По протежение на стената една дузина гигантски катапулти запокитиха товарите си с буренца и те полетяха на висока дъга над покривите на града и се разбиха в каменната настилка на външната полоса сред дъжд от трески. Батареята зареди следващия залп със смайваща за Арута скорост — за по-малко от минута се подаде команда и ново ято бурета полетя във въздуха. Докато приготвяха третия залп, Арута забеляза, че от един от далечните квартали на града се надига пушек. Амос също го видя.