— Миличките, сами ще ни свършат част от работата. Спретнали са малко пожарче да ни накажат, че не сме останали да измрем при тях. Сигурно ще е доста неприятно да си край него, когато отгоре ти завали нафта.
Арута разбра. Пред очите му пушекът рязко се усили и се разпространи по дълга крива, издаваща, че външната полоса пламва.
— Значи буретата на всеки ъгъл… Амос кимна.
— По петдесет галона във всяко. В първото каре счупихме чеповете, за да се разлее по настилката от сградите до стената. Тая гмеж от убийци са нагазили в нея и са подгизнали до коленете. Има бурета във всяка сграда и по едно на всеки покрив. Когато изкарахме конете от града, престанахме и да задържаме притока на масло нагоре. Всяко мазе в града вече е готово да избухне. Градът наистина ще предложи на Мурмандамус горещо посрещане.
Ги даде команда за третия залп. Но средните два катапулта замятаха вместо бурета едри обли камъни, увити с промазана с нафта и запалена кожа, които профучаха във въздуха в огнена дъга. Изведнъж целият район пред външната стена лумна в ярка бяла светлина. Към небесата все по-нагоре и по-нагоре се заиздига кула от пламъци. Арута гледаше смаяно. Миг след това се чу глух тътен, последван от горещ полъх. Пламъците продължиха да се издигат и дълго време изглеждаше, че никога няма да спрат. След това започнаха да затихват, но кулата от черен дим продължи да се издига, след което се разстла като черна пелена над целия град. А отдолу адският пожар бушуваше.
— Укреплението над външната порта рухна — каза Амос. — Складирали сме под стражевата портална кула няколкостотин бурета, с отдушници, за да подсилват огъня. Взривяват се с трясък. Ако бяхме малко по-близо до крепостта, щяха да ни се спукат тъпанчетата.
Пламъците се разпространиха и навсякъде из града се разнесоха люти проклятия и викове. А катапултите продължаваха да мятат взривния си товар сред пожара.
— Скъсете обхвата! — ревна Ги.
— Сега ще ги подкараме към цитаделата, та да могат стрелците да се поупражняват върху онези, които още не са се опекли — каза Амос.
Арута се взираше в усилващия се пожар. Последва нов взрив и веднага след него нова серия, а миг след това — глух тътен. Знойни ветрове задухаха към цитаделата, а огнените стълбове във външния град се завихриха. Взривовете зачестиха, тътенът им се усили — беше явно, че по възловите места из града са струпани доста бурета. Арута вече започна да различава гърмежа на камарите бурета от избухващите мазета. Огнената стихия стремително се приближаваше към цитаделата. Амос беше прав: Арменгар предлагаше наистина „горещо посрещане“ на Мурмандамус.
— Сигнал — извика един от войниците и Ги вдигна поглед нагоре. От централната кула на цитаделата вееха два червени флага, видими съвсем ясно заради блясъка на пожара, макар слънцето отдавна да беше залязло.
— Арманд дава сигнал, че целият външен град е в пламъци — каза Амос на Арута. — Непроходим е. Дори Черните кръвници ще станат на въглен, ако стъпят вътре. — Старият морски вълк се ухили злобно. — Дано само височайшият говнар да е побързал да се набута начело на гнусната си паплач.
От града се носеха викове на ужас и гняв и се чуваше тропот на бягащи нозе. Пламъците прииждаха неумолимо към вътрешната полоса, бележейки марша си с поредица от взривове на всеки няколко минути, щом пламнеше поредната камара от бурета на всяко кръстовище. Горещината вече се усещаше дори тук, високо на стената на цитаделата. Арута каза:
— Този огнен вихър ще изсмуче въздуха от дробовете им.
— Надявам се — кимна Амос. Ги уморено каза:
— Арманд го състави този план. Проклет гений! Най-добрият полеви командир, когото съм срещал. Замисълът беше да се изчака, докато влязат колкото може повече. След като ще бягаме в планините, поне да ги уязвим колкото може по-силно.
Но Арута долови зад равнодушния му тон покрусата на пълководец, чиято позиция скоро ще падне. Принцът каза:
— Проведохте майсторска защита.
Ги кимна мълчаливо и Арута и Амос разбраха, че казва наум: „Но не достатъчна.“
Първите бягащи от пожара нашественици излязоха на откритото пространство пред цитаделата и се заковаха на място, разбрали, че са изложени на погледите на воините по стената. Присвиха се в сянката на последните сгради, сякаш надявайки се някакво чудо да ги спаси. Броят на бягащата от пожара рат на Мурмандамус започна да расте под напора на неумолимите пламъци. Катапултите не спираха да подхранват пожара с бурета с нафта, скъсявайки обхвата Си след всеки два залпа, за да привлекат огъня все по-близо и по-близо до вътрешната полоса. Сега бранителите на цитаделата можеха да видят взривовете по покривите само на половин дузина къщи по-нататък, после — пет, четири. Врещящите моредели, таласъми и човеци и пръснатите тук-там из тази гмеж троли и гиганти започнаха да се бият помежду си, защото натискът на бягащите от адския зной се усилваше и все повече излизаха на откритото. Ги се обърна към Амос и каза: