Съвсем очевидно беше, че Мурмандамус е получил тежък удар при превземането на града, но войската му все още господстваше извън градските стени. Вееха се знамена, строяваха се отряди. Демонът главатар подготвяше пълчищата си за поход. Амос ядно се изплю.
— Все още разполага с огромна армия.
— Но му струвахте над петнадесет хиляди мъртви — уморено промълви Арута.
— Обаче все още може да поведе над тридесет и пет хиляди срещу Тир-Сог — изсумтя Ги. — Отрядите се строяваха, а предните части вече препускаха в галоп на определените им места в авангарда на внушителната колона. Ги се загледа за миг и изруга:
— Проклет да съм! Та той не тръгва на юг! Той подкарва армията си на изток!
Арута погледна Амос, после Ги.
— Но това е безсмислено. Той може да задържи джуджетата на запад и да ги изтласка, докато стигне в Ябон.
— На изток е… — почна Джими.
— Висок замък — довърши Арута. Ги кимна.
— Ще прекара армията си през Касапската клисура и оттам — право срещу гарнизона на Висок замък.
— Но защо? — учуди се Арута. — Висок замък може да го превземе, разбира се, за броени дни, но там ще остане заклещен по хълмовете на Високи Лес с два оголени фланга. Никаква явна цел няма натам.
— Но ако удари право на юг, до месец може да стигне Тъмни лес — каза Ги.
— Сетанон — промълви Арута.
— Това не го разбирам — каза Ги. — Сетанон може да го превземе много лесно. Тамошният гарнизон не е много повече от една почетна рота. Но след като влезе, какво? Може да презимува там, преживявайки с продоволствието, което би събрал от Тъмни лес и складовете на Сетанон, ако в тях има нещо, но дойде ли пролетта, Луам може да го удари от изток, а твоите сили от запад. Ще се окаже между чука и наковалнята, с цели петстотин мили път назад през планините за отстъпление. Това ще означава пълният му разгром.
— Нека не го подценяваме този мръсник — обади се Амос. — Да знаете, че е намислил нещо.
— По-добре да тръгваме — каза Галайн. — Ако наистина е поел на изток, така и няма да можем да заобиколим и да стигнем Инклиндел. Онзи патрул, дето го видяхме преди малко, сигурно е от авангарда. Ще продължат след нас по целия маршрут.
— Значи трябва да се доберем до Касапската клисура преди предните му части — каза Ги.
Пришпориха конете и тръгнаха на изток.
През остатъка от деня успяха да се задържат на достатъчно разстояние пред отрядите на Мурмандамус. От време на време виждаха флангови ескадрони да заобикалят в галоп главното ядро на войската, придвижваща се долу в равнината, имаше и признаци, че и зад тях препускат части. Но след това пътят започна да се спуска надолу и някъде към залез слънце Арута каза:
— Ако продължим надолу към равнината, ще се натикаме в ръцете на външните им постове.
— Ако продължим да яздим по тъмно, можем да се промъкнем през горите в подножията на хълмовете — каза Ги. — Прилепим ли се до подножието и ако яздим цяла нощ, ще навлезем в същинския лес. Съмнявам се, че дори Мурмандамус би изпратил много свои войници в леса на Еддер, след като може много лесно да го заобиколи. Еддер не е най-доброто място, което бих избрал, но поне ще имаме прикритие. Ако яздим цяла нощ, можем да спечелим достатъчно преднина, за да сме в безопасност… поне от тях.
Джими и Локлир се спогледаха озадачено и Джими каза:
— Амос, какво означава това?
Амос хвърли поглед към Ги и той кимна.
— Еддер е лошо място, момко. Можем… можехме да сечем на около три мили навътре по краищата на леса. Още малко по-навътре човек може да ловува. Но по-нататък… хм, просто не знаем какво има там. Дори таласъмите и Тъмните братя заобикалят това място. Който се осмели да навлезе навътре в леса, просто не се връща. Не знаем какво има там. Еддер е адски голям, така че вътре може да се крие какво ли не.
— Значи от казана — та в огъня — рече Арута.
— Може би — отвърна Ги. — Но все пак знаем какво ни чака, ако продължим в равнината.
— Може би ще успеем да се промъкнем, както сме се предрешили — предположи Джими.
— Няма начин, Джими — каза Галайн. — Всеки моредел ще разпознае един еледел от пръв поглед. Това е нещо, за което не обичаме да говорим, но просто ми повярвай. Разпознаването е инстинктивно.
— Тогава няма какво да му мислим повече. Към леса, момци — каза Амос и пришпори коня си напред.
Продължиха колкото може по-безшумно през тъмния лес.