Ашен-Шугар каза:
— Сега сте свободен народ.
Елфите, които бяха живели най-отдалечени от господарите си, казаха:
— Тогава ще потърсим място, където, да живеем в мир.
И тръгнаха на запад, за да намерят място, където да живеят в съгласие.
Други рекоха:
— Ние пък ще бдим нащрек срещу тия нови същества, защото ние сме онези, на които е правото да наследят мантията на властта.
Ашен-Шугар се обърна и им каза:
— Жалки същества, не разбрахте ли, че силата не значи нищо? Друг път намерете.
Но моределите вече бяха тръгнали и думите му останаха нечути, и те засънуваха сънища за власт. Стъпили бяха вече на Тъмния път още докато поемаха след своите събратя на запад. След време братята им щяха да ги изтласкат, но засега все още бяха едно.
Други се отправиха мълчаливо в друга посока, готови да унищожат всичко, което им се опълчеше, лишени от стремеж да издирят мощта на своите господари, уверени в собствената си способност да завладеят със силата на оръжието всичко, което пожелаят. Опорочени бяха тези елфи от силите, развихрили се на воля по време на Войните на хаоса, и вече се отдалечаваха от събратята си. По-късно щяха да ги нарекат гламредел, полуделите елфи. Те се отправиха на север, извръщайки недоверчиви очи към ония, които тръгнаха на запад. Щяха да се крият надалече и с помощта на наука и чародейство, плячкосани от чужди светове, да градят гигантски градове в подражание на своите господари, за да се защитят в тях от своите родственици и да кроят война срещу тях.
Отвратен, Ашен-Шугар се върна в своята зала, за да я обитава до времето, когато щеше да напусне живота, отваряйки пътя на новия ред. Вселената се бе променила и в залата си Ашен-Шугар се чувстваше чужд на новоизкования ред. Сякаш самата реалност наоколо вече отхвърляше неговото естество и той изпадна в ступор, в сън като в кома, в който сън естеството му започна да се разпада и да насища бронята му, прехвърляйки силата в нея, за да дочака друг, който да понесе славата му.
Най-сетне се размърда и рече:
— Сбърках ли?
„Вече познаваш съмнението.“
— Този странен вътрешен покой, какво е то?
„Иде смъртта.“
Последният валхеру притвори очи и каза:
— Това и сам разбрах. Малцина от моя вид са надживявали битката. Беше рядкост. Аз съм последният. Все пак бих искал за последен път да полетя с Шуруга.
„Него го няма. Умрял е преди векове.“
Смътни спомени обладаха Ашен-Шугар и той промълви отпаднало:
— Но аз летях с него тази заран.
„Беше сън. Както и това.“
— Тогава и аз ли съм полудял? — Мисълта за онова, което бе видял в очите на Дракен-Корин, облада Ашен-Шугар.
„Ти си само спомен — каза гласът. — Това е само сън.“
— Тогава ще направя това, което бе замислено. Приемам неизбежното: Друг ще дойде да заеме мястото ми.
„Това вече се случи. Аз съм онзи, който дойде, и аз взех твоя меч и облякох твоята броня: сега твоята кауза е моя. Аз ще се възправя срещу онези, които искат да унищожат този свят“ — рече другият.
Казваше се Томас.
Томас отвори очи, затвори ги отново и тръсна глава, сякаш да я прочисти. За Пъг беше минал само миг, но магът допускаше, че през ума на приятеля му са минали много неща. Най-сетне Томас промълви:
— Вече имам спомена. Сега разбирам какво става. Макрос кимна и каза на Пъг:
— От всичките ми трудности, свързани с парадокса Ашен-Шугар — Томас, най-голямата бе в това колко знание може да се позволи на Томас. Сега той може да се справи с най-голямото предизвикателство в своето съществуване и трябва да знае истината, както и ти, макар да предполагам, че вече си се досетил какво научи той.
Пъг отвърна тихо:
— Първоначално бях подведен от това, че Врагът използва древен цурански, когато проговори във видението на Роджън. Но сега си давам сметка, че това е било просто защото това е езикът на хората, които той е познавал по време на Избавлението през Златния мост. След като отхвърлих идеята, че Врагът е свързан по някакъв начин с цураните, след като осмислих присъствието на рода на елдар на Келеуан, разбрах. Зная какво ни очаква и защо истината беше скрита от Томас. Това е най-лошият възможен оживял кошмар.
Макрос погледна Томас. Томас се взря продължително в Пъг. В очите му имаше много болка.
— Когато за пръв път си спомних времето на Ашен-Шугар, си помислих… помислих си, че това наследство ми е оставено за нашествието на цураните. Но това е било само една малка част от истината.
— Да — каза Макрос. — Има и още. Сега вече разбирате защо един велик дракон, смятан отдавна за загинал — черният дракон — е могъл да ме пази.