На лицето на Томас се изписа тревога.
— И освен това разбирам каква е била целта на господарите на Мурмандамус — каза той обгърна с жест всичко наоколо. — Капанът е бил не толкова за да попречи на Макрос да стигне в Мидкемия, колкото за да доведе тук нас и да ни задържи далече от Кралството.
— Защо? — попита Пъг. Макрос поясни:
— Защото в истинското ни време Мурмандамус предвожда армия, с която да удари родната ви земя. Още докато ме търсехте във Вечния град, обзалагам се, че е съкрушил гарнизона на Висок замък. И знам точно каква е крайната му цел с нашествието в Кралството. Тя е Сетанон.
— Но защо Сетанон? — попита Пъг.
— Защото по случайност градът е построен върху руините на древния град на Дракен-Корин — отвърна Томас. — И защото в този град се намира Камъкът на живота.
— Няма да е зле да обсъдим тези проблеми в движение, Пъг, защото трябва да се върнем в Мидкемия и в своята епоха — рече чародеят. — Двамата с Томас можем да ти обясним за града на Дракен-Корин и за Камъка на живота. Онази част, която ти не знаеш, макар да знаеш останалото. Врагът, онова нещо, за което ти научи на Келеуан, не е едно същество. То е обединената мощ и съзнание на валхеру. Господарите на драконите се завръщат в Мидкемия и искат да си върнат своя свят. — И добави с мрачна усмивка: — А ние сме длъжни да им попречим.
Глава 17
Отстъпление
Арута огледа каньона. Бяха тръгнали с Ги и барона на Висок замък преди изгрев слънце, за да разузнаят предните части на силите на Мурмандамус. От мястото, където ги спря патрулът на гарнизона, в далечината се виждаха светлините на лагерни огньове. Арута посочи.
— Виждаш ли, Браян? Трябва да са поне хиляда огъня, което означава пет-шест хиляди души. И това са само първите части. До утре по същото време ще са два пъти повече. След три дни Мурмандамус ще хвърли срещу теб тридесет хиляди.
Браян, без да обръща внимание на назидателния тон на Арута, се наведе над врата на коня си и се напрегна, сякаш искаше да види по-добре.
— Виждам само огньове, ваше височество. Знам, че е обичайна хитрост да се палят повече огньове, за да не може противникът да прецени числеността и разположението ти.
— Няма да обяснявам очевидното на идиоти — изръмжа Ги.
— А аз няма да търпя да ме обижда един предател! — сопна се в отговор баронът.
Арута подкара коня си между двамата и заяви:
— Ги, ти положи пред мен клетва за вярност, но си жив само защото аз те опростих. Не допускай това да се превръща във въпрос на чест. Сега нямам нужда от дуели. Имам нужда от теб.
Здравото око на Ги се присви и той изглеждаше на ръба да изтърси още някоя остра дума, но я преглътна и отвърна:
— Извинявам се… милорд. Изнервен съм от дългия път. Вярвам, че ме разбирате. — Обърна коня си и препусна към гарнизона.
Браян го изгледа в гръб и каза:
— Този човек си беше непоносимо арогантна свиня още като херцог и изглежда, двете години скитосване и Северните земи изобщо не са го променили.
Арута извърна коня си и застана срещу барона. Търпението му се изчерпваше.
— И освен това е най-добрият пълководец, когото съм познавал, Браян. И съвсем наскоро градът, който бранеше, беше напълно унищожен пред очите му. Хиляди от хората му се пръснаха сред планините и той не знае колко от тях са оцелели. Убеден съм, че можеш да го оправдаеш, ако си е изпуснал нервите. — Сарказмът в последните му думи издаде безсилието му.
Владетелят на Висок замък замълча, обърна се и погледна още веднъж към вражеския лагер. Утрото настъпваше.
Арута тимареше кобилата, която бе взел от разбойниците в планините. Дорестата кобила отдъхваше и възвръщаше полека-лека силите си след изнурителния път. В краткия излаз тази заран Арута бе яздил друг кон, даден му от Браян. След още някой ден кобилата щеше да е съвсем във форма за пътя на юг. Арута беше очаквал, че баронът поне ще им предложи да подменят животните, но Браян като че ли изпитваше удоволствие при всяка възможност да демонстрира, че като васал на Луам няма никакви задължения пред Арута, освен да проявява елементарна вежливост. Арута дори не беше сигурен дали Браян ще благоволи да му предложи ескорт. Този човек се оказа непоносим егоист, не особено схватлив и упорит — качества, напълно присъщи за особа, отпратена на границата, за да задържа жалки банди лошо организирани таласъми, но съвсем неподходящи за пълководец, комуто предстои да се противопостави на калена в битки и добре ръководена нашественическа армия.