Вратата на конюшнята изскърца и влязоха Локлир и Джими. Като видяха Арута, двамата се спряха смутени на прага, после Джими пристъпи напред и каза:
— Тъкмо идвахме да се погрижим за конете.
— Изобщо не ви обвинявам, Джими — отвърна принцът. — Просто обичам сам да се занимавам с такива неща, когато имам свободно време. А и така имам възможност да поразмисля насаме.
Локлир седна на една бала сено, пресегна се, потупа кобилата по муцуната и попита:
— Ваше височество, защо става всичко това?
— За войната ли питаш?
— Не, струва ми се, че мога да разбера, че някой си е решил да завладява, или поне съм чувал за достатъчно подобни войни в историята. Не, искам да кажа… мястото. Защо точно тук? Амос преди малко ни показваше едни карти на Кралството горе в стаята и… няма никакъв смисъл.
Арута спря да чеше гърба на коня.
— Ти току-що засегна единствената и най-голяма причина за тревогата ми. Двамата с Ги го обсъдихме. Не знаем. Но едно е сигурно: ако врагът ти направи нещо неочаквано, бъди сигурен, че за това си има причина. И най-добре е да се постараеш да разбереш каква е тя колкото се може по-бързо, скуайър, защото не го ли направиш, най-вероятно тъкмо тя ще ти донесе поражение. — Очите му се присвиха. — Има някаква причина Мурмандамус да тръгне точно насам. И като се вземе предвид дневният му ред до зимата, най-вероятно е тръгнал точно за Сетанон. Но защо? Никакво явно основание няма да ходи точно там, а стигне ли там, ще може единствено да остане да презимува. Дойде ли пролетта, двамата с Луам ще го съкрушим.
Джими извади една ябълка от джоба на куртката си, сряза я на две и даде половината на кобилата.
— Освен ако не си прави сметка да свърши цялата работа преди пролетта.
Арута го погледна.
— Какво искаш да кажеш? Джими сви рамене.
— Не знам точно, освен това, което сам казахте преди малко. Нали трябва да се опитаме да отгатнем какво замисля врагът. Както сам казахте, дойде ли пролетта, можете да го съкрушите. Така че предполагам, че и той го знае. Значи, ако съм тръгнал нанякъде и знам, че ще ме съкрушат напролет, то би било защото не се каня да остана там до пролетта. Или може би там има нещо, заради което ми стиска да отида — нещо, което или ще ме направи толкова силен, че да не се притеснявам, че ще ме заклещят две армии, или ще попречи на тези армии изобщо да припарят. Нещо такова.
— Добре, но какво?
— Нещо магично? — предложи Локлир, Джими се засмя.
— Откакто се забърка цялата тази каша, такива неща изобщо не ни липсват.
Арута погали замислено с пръст каишката на талисмана, даден му от ишапийските жреци край Сарт и промърмори:
— Нещо магично. Добре, но какво?
— Ако питате мен, трябва да е нещо голямо — каза Джими.
Арута изпита раздразнение. Усещаше, че Джими е прав. И изпита безсилие, че не може да разбере тайната, криеща се зад това безумно нашествие на Мурмандамус.
Изведнъж изкънтяха тръби и по каменната настилка на двора се чу тропотът на ботушите на войниците, затичали се да заемат позиции. Арута и двете момчета изхвърчаха от конюшнята.
— Ето ги! — посочи Галайн.
Ги и Арута погледнаха натам, накъдето им сочеше. От Касапска клисура излизаха първите отряди от армията на Мурмандамус.
— Къде е баронът? — попита Арута.
— На стената, с хората си — отвърна Амос. — Върна се преди малко, целият в кръв и пребит. Изглежда, Тъмните братя са били по хълмовете над предната му позиция и са го помели. Май е изгубил по-голямата част от ескадрона си.
— Идиот с идиот! Там можеше поне да запуши пълчищата на Мурмандамус за няколко дни. Тук, при стените, ще е кървав фарс.
— Глупаво беше да подценява възможностите на планинските моредели, след като излязат по скалите — каза елфът. — Това не са му простите таласъми.
— Ще ида да видя дали все още не мога да го уговоря — заяви Арута.
Принцът бързо слезе от кулата и след няколко минути вече стоеше на крепостната стена с господаря на Висок замък. Баронът беше облян в кръв от тежката рана на черепа, получена, когато му бяха избили шлема от главата. Друг не си беше сложил и косата му се бе сплъстила от съсирената кръв. Бе пребледнял и се олюляваше, но не се отказваше да командва гарнизона. Арута рече:
— Браян, не разбираш ли какво ти говоря?
— Ще ги затапим ето тук — отвърна баронът и посочи теснината на каньона, свършваща малко пред стената. — Няма място за развръщане, така че ще спрат и ще ги посечем като житни класове.
— Браян, той води срещу теб армия от тридесет хиляди души! Ти колко имаш тук? Две хиляди? Той изобщо не се притеснява от загубите! Ще струпа бойците си на камари пред стените ти, след което ще мине през труповете им, за да ви докопа. Ще прииждат и ще прииждат, и ще прииждат, докато ви изтощят. Не можеш да го задържиш повече от един-два дни, най-много.