Очите на Браян се приковаха в Арута.
— Заповедта ми е да защитавам тази позиция. Не мога да я напусна, освен с разрешението на краля. Длъжен съм да удържа на всяка цена. Вие нямате работа тук. Моля, напуснете веднага стената.
Арута остана вцепенен за миг, със зачервено от безсилен гняв лице, после напусна стената, бързо се върна на кулата и каза на Джими:
— Бързо оседлайте конете и вземете всичко, което е нужно за дълго пътуване. Откраднете каквото трябва от кухнята. Може да ни се наложи да напуснем бързо.
Джими кимна, дръпна Локлир за ръкава и го отведе, а Арута, Ги, Галайн и Амос загледаха предните отряди на нашественическата армия, прииждаща към стената като порой.
Започна точно както беше предрекъл Арута — вълна от вражески бойци връхлетя от тясната клисура. Крепостта беше построена за гарнизонна казарма и изобщо не бе предвидено, че ще се наложи да удържи на масивен щурм от страна на добре организирана армия. А сега срещу нея настъпваше точно такава армия.
Арута стоеше с приятелите си на върха на кулата и гледаше как стрелците избиват челните отряди на Мурмандамус. След това първите редици на атакуващите се разтвориха и напред затичаха приведени таласъми, оформяйки стена от щитове. След тях прибягаха моределски стрелци, прикриха се зад живия параван и започнаха да отвръщат на стрелбата на защитниците от стената. Първият дъжд от стрели порази дузина от бойците на Висок замък и нападателите се втурнаха напред. Отново и отново противниковите страни си размениха залпове и защитниците не отстъпиха. Но нападателите продължиха настъплението си към стената.
Напредваха стъпка по стъпка, крачейки през телата на падналите. Всяка атакуваща вълна прииждаше и падаше, но се придвижваше все по-близо от предишната. Паднеше ли поразен някой стрелец, друг притичваше и заемаше мястото му. Когато слънцето облиза стената на дълбокия каньон, нападателите вече бяха преодолели половината разстояние до стената. Когато то се прехвърли към отсрещната стена на клисурата, разстоянието се беше свило до по-малко от петдесетина разкрача. И се понесе следващата вълна.
Изнесоха на бегом стълби. Защитниците се бранеха храбро, но щом паднеше някой таласъм или трол, други притичваха и се катереха по стълбите. И се почна същинската битка за Висок замък.
Оределите защитници се удържаха отчаяно. Последната вълна бе ударила стената южно от портите. По залез слънце прокънтя тръбният сигнал за отбой и войската на Мурмандамус се отдръпна в каньона.
— Не бях виждал досега подобна безсмислена касапница в името на дълга — каза Ги.
Арута бе съгласен с него.
— По дяволите! — изрева Амос. — Арута, тези погранични момчета може да са последната утайка на армиите ви, но са яка пасмина. Хич не си поплюват.
— Човек като послужи на границата, закоравява бързо — съгласи се принцът. — Големите битки тук са рядкост, но се бият всеки ден. Вярно, че ще се дадат скъпо, но ако Браян продължи да упорства, са обречени.
— Трябва да тръгнем преди съмване, ако ще се махаме — напомни Галайн.
Принцът кимна.
— Ще се опитам още веднъж да поговоря с Браян. Ако пак откаже да се вслуша в здравия разум, ще поискам разрешение да напуснем гарнизона.
— А ако не разреши? — попита Амос.
— Джими вече ни е приготвил провизии и таен изход. Ако се наложи, ще тръгнем пеш.
Принцът слезе от кулата и забърза към стената, където за последен път беше видял барона на Висок замък. Огледа се, но не го видя. Попита един от бойците и му отвърнаха:
— Барона го видях за последен път преди около час. Може да е долу на двора при ранените и мъртвите, ваше височество.
Думите на войника се оказаха пророчески — Арута го намери точно там. Лекарят бе коленичил над него и когато принцът се приближи, вдигна глава и каза:
— Мъртъв е.
Арута се обърна към офицера, застанал до мъртвия.
— Кой е заместникът му?
— Уолтър Гилденхолт, но мисля, че падна при щурма на предната позиция — отвърна мъжът.
— След него кой?
— Балдуин дьо ла Тровил и аз, ваше височество, сме следващите по ранг след Уолтър. Пристигнахме тук в един и същи ден, така че не знам кой точно е по-старши.
— Вие кой сте?
— Антони дьо Мазини, бивш барон на Калри, ваше височество. Щом чу името му, Арута си го спомни от коронацията на Луам.
Беше един от поддръжниците на Ги. Все още се поддържаше спретнато, но двете години по границата до голяма степен го бяха лишили от изтънчените маниери на дворцово конте, които го отличаваха в Риланон.