Арута се огледа неспокойно.
— Що за глупости са му щукнали пък сега?
Беше почти призори и последният отряд бойци бе готов да напусне гарнизона. Частта на Арута — последните петдесетина бойци — се бе подредила зад портата, но Джими беше изчезнал.
После Джими изведнъж дотича отнякъде и им замаха да тръгват. Метна се на седлото и Арута даде знак да отворят портите.
Тежките дървени крила изскърцаха и принцът поведе колоната навън.
— Какво те задържа? — попита Арута.
— Малка изненада за Мурмандамус — отговори Джими.
— Каква?
— Сложих запалена свещ на едно буре с масло. Върху шепа суха слама и парцали. Ще гръмне след около половин час. Няма да е кой знае какво, но ще вдигне доста пушилка и ще гори поне няколко часа.
Амос се засмя одобрително.
— И след Арменгар няма да им се ще толкова да налитат в огъня.
— Тоя е голям хитрец, Арута — отбеляза Ги.
Джими остана доволен от похвалата, но Арута отвърна сухо:
— Понякога даже — прекалено голям.
Лицето на Джими помръкна, а Локлир се ухили.
Спечелиха ден преднина. Откакто бяха потеглили, чак до залез слънце преследвачи след тях не се мяркаха. Арута реши, че Мурмандамус трябва да се е разпоредил да претърсят основно опразнената крепост и едва след това ще прегрупира армията си за прехода през Високи хълмове. Да, определено бяха изпреварили нашествениците и най-вероятно щяха да си запазят преднината.
Можеха да си позволят по-бърза езда, подменяйки конете, и да преодоляват по трийсет и пет — четиридесет мили на ден. Част от конете щяха да се изтощят, но с малко късмет щяха да прехвърлят за седмица открития хълмист район. Навлезеха ли в Тъмни лес, щеше да им се наложи да забавят, но вероятността да ги настигнат там щеше да е по-малка, защото на преследвачите им щеше да се наложи да се придвижват предпазливо заради възможните засади сред гъстите гори.
На втория ден започнаха да оставят ранените, които не можеха да преживеят тежестите на пътуването. На другарите им бе заповядано да срязват придържащите ги за седлата връзки, без да губят време да ги погребват и без дори да им прибират оръжията и снаряжението.
На третия ден някъде по залез, се появиха първите преследвачи — смътни фигури на хоризонта. Арута заповяда да продължат още един час в галоп и на другия ден призори преследвачите отново престанаха да се виждат.
На четвъртия ден стигнаха първото село. Войниците, минали преди тях, бяха предупредили всички местни жители за приближаващата се опасност и селото беше изоставено. От един комин излизаше дим и Арута прати хора да проверят. Огънят в огнището все още тлееше, но нямаше никого. Намериха малко зърно и го прибраха, но друго продоволствие нямаше. Врагът нямаше да намери тук никаква плячка и Арута нареди да оставят селото. Ако жителите му не бяха отнесли със себе си всичката покъщнина и стока, щеше да заповяда да го опожарят. Сигурен беше, че войниците на Мурмандамус ще се погрижат за това, но се чувстваше по-добре, ако го остави така, както го беше заварил.
Към края на петия ден видяха, че отзад ги приближава неголям конен отряд и принцът заповяда на хората си да спрат и да се подготвят за бой. Конниците се приближиха и се оказаха дузина моределски съгледвачи, но свърнаха бързо и поеха назад, вместо да приемат двубоя с превъзхождащата ги по численост група.
На шестия ден настигнаха един керван, поел на юг, предупреден вече за приближаващата се опасност от предните ескадрони. Коларите караха бавно и беше повече от сигурно, че след ден-два авангардът на Мурмандамус ще ги застигне. Арута препусна към челото на колоната, където трябваше да е търговецът, собственик на товара, и извика:
— Разпрегнете конете и ги яхвайте. Иначе няма да се спасите от Тъмните братя, които идат след нас.
— Но зърното ми! — проплака търговецът. — Ще изгубя всичко! Арута даде знак да спрат и извика на бойците си:
— Всеки да вземе по един чувал зърно. Ще ни трябва за Тъмни лес. Останалото да се изгори!
Търговецът се заинати и заповяда на охранниците си да защитят стоката му, но наемниците само изгледаха петдесетината бойци на Висок замък и се отдръпнаха, оставяйки ги да приберат зърното.
— Разпрегнете конете! — заповяда Ги.
Конниците срязаха поводите на конете и ги отведоха. След няколко минути чувалите от първата кола бяха прехвърлени на конете на войниците и на разпрегнатите товарни животни. Останалите фургони бяха подпалени.
Арута каза на търговеца:
— Ваша милост, насам идват тридесет хиляди таласъми, Тъмни братя и троли. Ако смятате, че съм ви онеправдал, помислете какво щеше да ви сполети, ако се тътрите из Тъмни лес сред подобна компания. А сега вземете зърното за конете си и тръгвайте на юг. Ние ще останем в Сетанон, но ако искате вашите кожи да останат читави, на ваше място бих подминал града и бих продължил към Малаково средище. Ако държите да ви се възмезди това зърно, останете в Сетанон и ако успеем всички да преживеем някак това нашествие, ще ви го изплатя. Рискът си е ваш. Повече време за разправии нямам.