Принцът заповяда на колоната да тръгне и след няколко минути изобщо не се изненада, че търговецът и наемниците му препускат зад тях, а само подвикна на Амос:
— Като спрем, подменете им конете от резервните. Не искам да ги оставяме.
На седмия ден навлязоха в Тъмни лес.
Шумът на битката секна и Арута заповяда да спрат. Махна с ръка на Галайн и един от войниците да продължат към източника на шума. Върнаха се след броени минути и елфът каза:
— Всичко е свършило.
Продължиха още малко на изток и намериха на една поляна група войници от Висок замък. Около тях лежаха телата на дузина моредели. Командирът на малкия ескадрон отдаде чест, щом видя приближаващия се принц.
— Спряхме да починат конете, когато ни удариха, ваше височество. За щастие, още един ескадрон се оказа недалече на запад и ни се притекоха на помощ.
Арута погледна Ги и Галайн и попита:
— Как по дяволите са успели да ни изпреварят?
— Не са — отвърна Галайн. — Били са тук цялото лято и са чакали. — Елфът се огледа. — Ето там, струва ми се.
Отведе Арута до един повален дънер, скриващ входа на ниски колиба, скрита хитро сред храсталаците. Колибата се оказа претъпкана със запаси: зърно, оръжия и сушено месо.
Арута бързо огледа всичко и каза:
— Тази кампания е била планирана отдавна. Вече можем да сме сигурни, че крайната цел на Мурмандамус е Сетанон.
— Но все още не знаем защо — отбеляза Ги.
— Ще трябва да действаме и без да го знаем. Вземете всичко, което може да ни свърши работа. Останалото да се изгори.
Обърна се към водача на ескадрона.
— Други наши отряди срещнахте ли?
— Да, ваше височество. Снощи дьо ла Тровил беше на стан на около миля на североизток оттук. Натъкнахме се на постовете му и ни заповядаха да продължим, за да не се струпват твърде много хора на едно място.
— А Тъмни братя? — попита Ги. Сержантът кимна.
— Горите гъмжат от тях, ваше височество. Подминем ли ги, рядко ни закачат. Ако спрем, имат скрити стрелци из дърветата. За щастие обикновено групите им са по-малки от тази. Все пак може би ще е добре да не спираме.
— Вземи със себе си петима души от колоната ми и тръгнете на изток. Искам да се предаде на всички: отваряйте си очите за тези складове на Мурмандамус. Предполагам, че ще ги охраняват, така че се оглеждайте за места, където Тъмните братя ще се опитват да ви спрат. Всичко, което може да му помогне, трябва да се унищожава. Тръгвайте.
След това Арута нареди друга дузина мъже да се отправи на половин ден път на запад, а после да възвие на юг, за да се извести на колкото може повече отряди за складовете на врага. Накрая се обърна към Ги.
— Май е време да тръгваме. Почти усещам авангардните му части по петите ни.
— Все пак бихме могли да ги позадържим малко — каза дьо Батира.
Арута се озърна.
— Търся подходящо място за засада. Или някой мост, който да изгорим след себе си. Или теснина по пътеката, да я запушим с някое дърво. Но досега не видях подобно място.
— Тази проклета гора е най-удобното за преминаване място, което съм виждал. На парад можеш да я измаршируваш и нито един войник няма да сбърка стъпката, за да прескочи дънер — обади се Амос.
— Добре. Ще видим какво може да се направи — отвърна Ги. — Да тръгваме.
Тъмни лес представляваше плетеница от свързващи се гористи пояси, а не непрекъсната гора като Еддер или Зеленото лоно. През първите три дни от пътуването си преминаха през многобройни ливади и едва след това навлязоха сред наистина тъмни горски гъсталаци. На няколко пъти се наложи да изчакат, докато Галайн разпознае подвеждащите дири, оставени от моределите за заблуда. Още три пъти се натъкнаха на оръжейни и продоволствени складове, които се разпознаваха лесно по труповете на моредели и войници, пръснати наоколо. Мечовете хвърляха в огъня, за да се развали закалката им, стрелите и копията изгаряха. Седлата и юздите изпосичаха, зърното пръскаха по земята или също го изгаряха. Одеялата, дрехите и хранителните припаси ставаха храна на огъня.
Към края на втората седмица надушиха отдалече дим и се наложи да избегнат горски пожар. Нечие прекалено усърдие в унищожаването на складовете на Мурмандамус го беше причинило и огънят лесно бе обхванал дърветата, изсъхнали от горещото лято. Докато се отдалечаваха от бързо напредващата огнена стихия, Амос викна: