— А според теб, какво правим ние тук? Това е играта. А в нея ние сме само фигури.
Пъг притвори очи и след миг странно сивата светлина се замени с обичаен дневен зрак.
— Мисля, че се върнахме.
Макрос хвана ръката му, притвори очи, усети потока на времето през сетивата на по-младия маг и след миг мълчание промълви:
— Пъг, вече сме достатъчно близо до Мидкемия, за да можеш да се опиташ да пратиш съобщение до дома си. Съветвам те да го направиш. — Пъг му беше разказал за детето и за предишния си успешен опит да се свърже с ума му.
Така че затвори очи и се помъчи да докосне ума на Гамина.
Катала вдигна очи от плетивото си. Гамина седеше вкочанено и се взираше с каменно лице в нещо далечно. После момичето килна глава на една страна, сякаш се вслушваше. Уилям, който четеше от дебелия пожълтял том, даден му от Кълган, го остави настрани и изгледа втренчено посестримата си.
Момчето се размърда и промълви тихо:
— Мамо…
Катала остави плетката и каза:
— Какво, Уилям?
Момчето отмести широко отворените си очи към майка си и прошепна:
— Това е… татко.
Катала се приближи, коленичи пред сина си и го прегърна през раменете.
— Какво искаш да кажеш?
— Той говори на Гамина.
Катала се вгледа в момичето, което седеше вкочанено като омагьосано, забравило за всичко наоколо, надигна се бавно, тихо отиде до вратата на дневната и я открехна. После прекрачи прага й и се затича.
Кълган и Елгахар седяха един срещу друг и играеха шаах, а Хочопепа гледаше отстрани и подхвърляше досадни съвети. Стаята беше изпълнена със задушлив дим, защото двамата дебели магове смучеха свирепо големите си лули след приличната вечеря, без да крият наслаждението си и без да обръщат внимание на протестите на околните. Мийчъм седеше наблизо и точеше ловджийския си нож.
— Елате веднага. Всички — рязко каза Катала. Настойчивият й тон ги накара да премълчат всякакви въпроси и четиримата се изнизаха след нея по коридора към стаята, където Уилям гледаше съсредоточено Гамина.
Катала коленичи до момичето и бавно раздвижи ръка пред изцъклените му очи. Гамина не реагира. Изпаднала беше в някакъв транс. Кълган прошепна:
— Какво става?
Катала отвърна шепнешком:
— Уилям казва, че говорела с Пъг.
Елгахар, винаги сдържаният маг от Великия път, пристъпи край Кълган.
— Аз сигурно ще мога да разбера нещо. — Той коленичи пред Уилям. — Искаш ли да се опиташ да направиш нещо с мен?
Уилям сви рамене уклончиво и магът каза:
— Знам, че можеш понякога да чуваш Гамина, също както и тя те чува, когато говориш с животните. Би ли ми позволил да чуя какво казва тя?
— Как?
— Проучвал съм по какъв механизъм действат способностите на Гамина и мисля, че мога да го направя и аз. Няма никакъв риск — обърна се той към Катала.
Катала кимна, а Уилям отвърна:
— Разбира се. Нямам нищо против.
Елгахар затвори очи и сложи ръка на рамото на Уилям, и след около минута каза:
— Успях само да чуя… нещо. — Той отвори очи. — Тя говори с някого. Мисля, че е Миламбер.
— Жалко, че Доминик се върна в абатството си — изпъшка Хочопепа. — Той сигурно щеше да може да го чуе.
Кълган вдигна ръка за тишина. Гамина въздъхна дълбоко и затвори очи. Катала посегна към нея уплашена, че може да припадне, но вместо това очите на момичето се ококориха, то се усмихна широко и скочи от стола.
Гамина направо затанцува из стаята, толкова възбудена беше, и извика на всички с речта на ума си: „Беше татко! Той ми проговори! Той се връща!“
Катала сложи ръка на рамото на детето.
— Успокой се, момичето ми. Хайде, спри да подскачаш и ни кажи на всички какво ти каза той. Но говори, дъще, говори!
За пръв път детето заговори по-високо от шепот, с възбудени викове, прекъсвани от весел смях.
— Говорих с татко! Той ме извика отнякъде!
— Откъде? — настоя Кълган. Момичето спря възбудения си танц и килна замислено главичка.
— Беше… просто някъде. Имаше бряг с пясък и море и беше красиво. Не знам. Той не каза къде е. Беше просто някъде. — Тя отново заподскача и задърпа Кълган за крака. — Трябва да тръгваме!
— Къде?
— Татко каза да го срещнем. На едно място.
— Кое място, мъничкото ми? — попита Катала.
Гамина подскочи леко и каза:
— В Сетанон.
— Това е един град близо до Тъмни лес, в средата на Кралството — каза Мийчъм.
Кълган го изгледа много мрачно.
— Това го знаем.
Горянинът обаче никак не се смути, а посочи двамата цурански магьосници.
— Те не го знаят… майстор Кълган.
Рунтавите вежди на Кълган се свъсиха и той се окашля — знак, че старият му приятел е прав. Други знаци Мийчъм нямаше да схване.