Катала се помъчи да успокои момиченцето.
— Хайде, миличкото ми. Кажи ми сега — кой трябва да се срещне с Пъг в Сетанон?
— Всички. Той иска всички да отидем там. Веднага.
— Защо? — попита Уилям, който изведнъж се почувства пренебрегнат.
Изведнъж настроението на момичето се промени и то се укроти. Очите му се разшириха и то промълви:
— Онова, лошото нещо, чичо Кълган! Лошото нещо от видението на Роджън! То е там! — Детето се вкопчи в крака на Кълган.
Кълган изгледа другите в стаята, а Хочопепа рече:
— Врагът?
Кълган кимна и притисна детето към себе си.
— Кога, миличко?
— Веднага, Кълган. Той каза, че трябва да отидем веднага. Катала се обърна към Мийчъм.
— Предай на всички в селището. Всички магьосници трябва да се подготвят за тръгване. Трябва да се отправим към Ландрет. Оттам ще вземем коне и ще продължим на север.
— Никоя щерка на чародейство не би се осланяла на такъв примитивен транспорт — каза Кълган. Каза го шеговито, мъчейки се да облекчи напрежението. — Пъг трябваше да си намери някоя вещица за жена.
Катала присви очи: нямаше настроение за шеги.
— Ти какво предлагаш?
— Мога да използвам дарбата си да се премествам, докъдето ми стига окото, за да отпътуваме с Хочопепа на отскоци, по около три мили. Е, ще отнеме известно време, но ще е много по-малко, отколкото на коне. Като стигнем, двамата можем да направим портал някъде край Сетанон, а ти и останалите можете да преминете през него оттук. — Обърна се към Елгахар. — Така ще остане време за всички ви да се подготвите.
— Аз ще дойда с вас — намеси се Мийчъм, — в случай че изскочите в бивака на разбойници или се натъкнете на някоя друга беля.
— Татко каза да заведем и други — обади се Гамина.
— Кого? — попита Хочопепа и сложи ръка на крехкото рамо на детето.
— Други магьосници, чичо Хочо.
— Конгрегацията — каза Елгахар. — Той би помолил за подобно нещо само ако Врагът наистина е връхлетял срещу нас.
— И войската.
Кълган погледна надолу към мъничкото й личице.
— Войската ли? Коя войска?
— Просто войската! — Търпението на момиченцето като че ли се беше изчерпало и то се беше изправило, с юмручета на хълбоците.
— Ще изпратим съобщение до гарнизона в Ландрет, а също и в Шамата. — Обърна се към Катала. — Предвид ранга ти на принцеса от кралската фамилия по брачни права, може би е време да изровиш онзи кралски печат, който непрекъснато криеш някъде. Ще ни трябва, за да придадем тежест на тези послания.
Катала кимна, прегърна Гамина и й каза:
— Ти остани тук с брат си.
След което бързо излезе от стаята.
Кълган погледна цуранските си колеги. Хочопепа промълви:
— Мракът идва. Вече пада.
— Да — каза Кълган. — Над Сетанон.
Пъг отвори очи. Отново изпита умора, но не толкова тежка, колкото първия път, когато беше говорил с момичето. Томас, Макрос и Риатх се взираха в младия чародей и чакаха.
— Мисля, че успях да й предам достатъчно, за да каже на другите какво да направят.
Макрос кимна доволно.
— Конгрегацията едва ли ще може да се противопостави на Драконовите пълчища, ако успеят да пробият през времепространството, но могат да помогнат да се задържи Мурмандамус, за да овладеем Камъка на живота преди него.
— Стига да стигнат до Сетанон навреме — отбеляза Пъг. — Не знам къде точно сме във времето.
— Виж, това е проблем — съгласи се Макрос. — Знаем само, че сме в собствената си епоха, и според логиката би трябвало да се намираме някъде след момента, в който вие я напуснахте, за да се избегнат някои възможни по-заплетени парадокси. Но колко точно време е изтекло, откакто сте тръгнали? Месец? Седмица? Час? Е, ще го разберем едва когато стигнем там.
— Стига да стигнем навреме — добави Томас.
— Риатх — каза Макрос. — Трябва да изминем известно разстояние оттук до следващия портал. На този свят няма смъртни очи, които да видят превъплъщението ти. Би ли ни пренесла?
Без да задава излишни въпроси, жената засия ярко и възвърна драконовия си облик. Тримата се качиха и тя се понесе към небето.
— Полети на североизток! — извика Макрос и Риатх разпери широко криле и ги понесе в указаната посока.
Известно време се носиха мълчаливо — никой не изпитваше охота да говори. Бързо оставиха зад гърба си скалите и пясъчната ивица и се понесоха над вълнисти плата, покрити с гъста храстовидна растителност. Отгоре ги грееше топлото слънце.
Пъг претегли в ума си всичко, което им беше казал Макрос през последния час. Спретна бързо заклинание, за да могат да си говорят, без да викат, и каза: