Кълган положи ръка на рамото на Джими, усетил, че момчето е готово да рухне от умора.
— Успокой се, всичко е наред. — Погледна Хочопепа и Елгахар и им каза: — Вие огледайте вътре. Тази битка все още не е свършила.
— Къде се дянаха всичките Тъмни братя? — промълви Джими. — Тук наоколо имаше хиляди… само допреди няколко минути.
Кълган отведе момчето настрана, а двамата магьосници в черните халати наредиха на отряд цурански бойци да ги придружат в цитаделата, откъдето още се чуваше шумът на битката. Магът в зеления халат каза на Джими:
— Десет магьосници от Конгрегацията дойдоха на помощ, а императорът изпрати част от армията си — толкова много се уплашиха от появата на Врага на този свят. Отворихме портал между Звезден пристан и едно място на по-малко от миля от града и преведохме през него три хиляди цурани и хиляда и петстотин конници от Ландрет и Щамата. Идват още.
— Три хиляди? — възкликна Джими. — И още хиляда и петстотин? И всичко това е преминало през… онова?
Кълган седна до него.
— А също и Черните халати, на чиято магия не могат да устоят.
Мартин също вече е слязъл в равнината с армията от Ябон, четири хиляди яки бойци, на по-малко от час оттук на североизток. А освен това съм сигурен, че съгледвачите им вече виждат прахта откъм югозапад, откъдето идат бойците на Даркмур заедно с войската на Малаково средище, следвани от полковете на Гардан от Крондор. И всички могат да видят знамената на Северен страж откъм североизток, а от изток идва кралят с армията си, само на ден-два път оттук. Те са обкръжени, Джими, и го знаят. — Тонът му стана замислен. — При това нещо вече ги беше смутило, защото още докато се приближавахме, видяхме банди от Тъмни братя да напускат града и да бягат към Тъмни лес. Поне три-четири хиляди, изглежда, вече са се отказали от щурма. Трябва да се е случило нещо, което е спряло щурма точно в момента на победата.
А после пред очите им се появи отряд „псета“ — свирепите бойци на Кеш. Джими погледна магьосника и започна да се смее през сълзи.
— Това означава, че Хазара-хан също е дошъл да се включи в играта, нали?
Кълган се усмихна.
— Е, той случайно се оказа на стан недалече от Шамата. Твърди, че по съвпадение се оказал на вечеря при губернатора на Шамата, когато пристигнало съобщението на Катала да дойде незабавно с гарнизона си в Звезден пристан. И естествено фактът, че успял да убеди губернатора да вземе със себе си няколко наблюдатели, и че хората му се оказали готови да тръгнат в поход след час, също било съвпадение.
— Колко наблюдатели?
— Петстотин, всички въоръжени до зъби.
— Арута ще умре от мъка, ако не успее да накара Абдур да си признае, че все пак съществува Имперски разузнавателен корпус.
— Но това, което не мога да проумея, е откъде знае какво става в Звезден пристан?
Джими се засмя съвсем искрено и отри с опакото на ръката си протеклия си нос.
— Кълган, да не се шегуваш? Та нали половината от твоите магьосници са кешийци! — Въздъхна и се облегна на стената. — Но в цялата тази работа трябва да има и още нещо, нали? — Момчето затвори очи и по бузите му отново потекоха сълзи.
— Все още не сме намерили Мурмандамус — каза Кълган и се загледа към притичващите по улицата цурански бойци. — Докато не го намерим, не е свършило.
Арута се сниши да отбегне свирепия замах и също замахна, но моределът отскочи назад. Арута се задъхваше. Не беше срещал досега толкова коварен и опасен противник. Мурмандамус имаше няколко малки рани, които щяха да изтощят всеки нормален противник, но него като че ли почти не го смущаваха и Арута не можеше да спечели предимство — трябваше да впрегне цялото си умение и бързина само за да се опази жив. А и беше ограничен, защото трябваше да се задържи между Мурмандамус и двамата чародеи, погълнати от някаква своя тайнствена задача. Моределът си нямаше подобни грижи.
Ритъмът на двубоя се забави — всеки от противниците се мъчеше да намери слабото място на другия. Движеха се един срещу друг — на всеки замах — отбив, на всеки контразамах — отдръпване. Плувнали бяха в пот и дланите им бяха станали хлъзгави, и единственият звук, който се чуваше между стените и тавана на каменната зала, бе тежкото им пъшкане. Боят се приближаваше до момента, след който първият, който допуснеше грешка, щеше да умре.
А после нещо проблесна във въздуха вляво, Арута се извърна за миг и Мурмандамус се възползва от мига, замахна и черното острие докосна ребрата на принца. Арута изохка от болка.