— Освен това изказваме дълбоката си благодарност на крал Долган и неговите следовници за навременната им помощ — продължи Луам. — Искаме също така да благодарим на елфа Галайн за готовността му да помогне на нашия брат. И нека да се знае, че нашите лордове, принцът на Крондор и херцозите на Крудий и Саладор, служиха достойно на нашето кралство и короната им е задължена. Никой крал не би могъл да изисква от своите поданици това, което те отдадоха драговолно. — Павилионът избухна от възторжените викове на събраните благородници. — А сега нека да се приближат граф Касуми Ламътски и неговият брат, Хокану от клана Шинцавай.
Когато двамата цурани застанаха пред него, Луам каза:
— Касуми, преди всичко предай на своя брат и чрез него на императора и на неговите бойци нашата вечна благодарност за щедрите им и героични усилия да спасят моя народ от ужасна гибел. — Касуми почна да превежда на брат си.
Пъг усети, че нечия ръка го потупа по рамото, обърна се и видя, че Макрос го вика. Целуна Катала по бузата и прошепна:
— Ей сега ще се върна. Луам продължи:
— Сега, след като пътят е отворен, ще позволим на онези от гарнизона на Ламът, които желаят да се завърнат в родината си, да го направят, и ги освобождаваме от васалния им дълг към нас.
Касуми сведе глава.
— Владетелю мой, имам удоволствието да ви уведомя, че повечето от мъжете са избрали да останат, като казват, че макар щедростта ви да ги трогва, те вече са хора на Кралството, с жени, семейства и връзки. Аз също ще остана.
— Доволни сме, Касуми. Много сме доволни. Двамата се оттеглиха и Луам каза:
— Сега нека напред да излязат Арманд дьо Севини, Балдуин дьо ла Тровил и Антони дьо Мазини.
Тримата мъже излязоха напред и се поклониха.
— На колене — каза Луам и тримата коленичиха пред краля си.
— Антони дьо Мазини, от този момент ви се връщат титлите и земите в баронството на Калри, отнети от вас, когато заминахте на север, и към тях се добавят титлата и земите, владени преди от Балдуин дьо ла Тровил. Удовлетворени сме от вашата служба. Балдуин дьо ла Тровил, имаме нужда от вас. Тъй като дадохме службата на скуайър на Марлсбъро на дьо Мазини, имаме друга за вас. Бихте ли приели командването на външния ни пост във Висок замък?
— Да, ваше величество, макар че бих искал да зимувам на юг от време на време — отвърна дьо ла Тровил.
В тълпата се разнесе смях и Луам каза:
— Получавате го, защото ви даваме и титлите, притежавани преди от Арманд дьо Севини. Станете, Балдуин, барон на Висок замък и на Гилденхолт. — Кралят погледна Арманд и каза: — За вас имаме планове, приятелю. Нека да доведат при нас бившия херцог на Батира. — Няколко стражи изведоха напред Ги дьо Батира, уж като охрана, но по-скоро като почетен ескорт. Щом Ги спря до коленичилия Арманд, кралят каза: — Ги дьо Батира, вие бяхте заклеймен като изменник и прогонен без право да се върнете в пределите на кралството ни под смъртна забрана. Разбираме, че не сте имали голям избор по въпроса с връщането ви. — Луам хвърли поглед към Арута, който се усмихна примирено. — От този момент отменяме възбраната. Остава открит въпросът с титлата. Връчваме поста на херцог на Батира на човека, който според моя брат Арута е най-подходящият за него. Арманд дьо Севини, от този момент ви даряваме с титлата херцог на Батира с всичките произтичащи от това права и задължения. Станете, херцог Арманд дьо Севини. Луам извърна строгия си поглед към Ги.
— Макар да сте лишен от наследствения си пост, смятаме, че не бива да ви оставим бездеен. На колене. — Арманд помогна на Ги да коленичи. — Ги дьо Батира, заради вашата дълбока загриженост за благото на Кралството, въпреки че то ви бе отхвърлило, както и заради проявената от вас храброст както при защитата на Арменгар, така и на кралството ни, предлагаме ви поста на пръв съветник на краля. Ще го приемете ли?
Здравото око на Ги се разшири и той се засмя.
— Голям жест, Луам. Баща ви сигурно ще се обърне в гроба. Да, ще го приема.
Кралят поклати глава и се усмихна, спомнил си за баща си.
— Не, смятаме, че щеше да разбере. Станете, Ги, херцог на Риланон.
След това Луам каза:
— Бару от клана хадати. — Бару остави Лаури, Мартин и Бриана и коленичи пред краля. — Вашата храброст ви прави чест, както при унищожаването на моредела Мурад, така и при придружаването на нашия брат Мартин и на херцог Лаури през планините, за да ни донесат предупреждението за нашествието на Мурмандамус. Мислихме дълго, но се затруднихме да измислим с какво да ви възнаградим. Какво бихме могли да направим, за да изразим удовлетворението си от вашата служба?