— И ние реагирахме така отначало — сподели Илкар. — Ша-Каан ни каза възгрубичко, че това си е наша работа и не бива да се проваляме.
— Иначе?… — промълви Ериан.
— Иначе накрая при нас ще се намъкнат достатъчно дракони от някое Люпило и ще вършат тук каквото им скимне. А ние, които бяхме отвъд разкъсването, създадено от Септерн, знаем какво означава това.
Магът от Джулаца твърде ясно си спомняше черната пустош и миризмата на всеобща гибел в пожарищата.
Хирад долови движение с ъгълчето на окото. Дарик се бе върнал на площада, след като възстанови реда в своя конен отряд. Тръгна към дракона, но видя, че варваринът му маха с ръка, и свърна към групата около огъня.
— Мисля, че и той трябва да чуе — каза Хирад.
Щом научи новините, Дарик помръкна като останалите.
— И така… — изрече Стилиан, който досега мълчеше безстрастно. — Приемам, че това разкъсване, както решихте да го наричате, е голяма заплаха. Съгласен съм и че драконите са могъщи твари, значи е нужно да измислим как да ги омаломощаваме и убиваме отдалеч. Но не проумявам защо другите Люпила биха поискали да нахлуят и да унищожат всичко тук. Не мога да си обясня и защо Ша-Каан е толкова загрижен за нас.
— И аз си задавах този въпрос — кимна Дарик.
— Илкар — изви глава Хирад, — тук вече и за мен взе да става мътничко.
— Незнаен, помагай, ако говоря твърде мъгляво — помоли елфът и разтърка лицето си. — Има връзка между нашето измерение и Люпилото Каан. Самото съществуване на някои елементи при нас помага на Каан да оцеляват и да се размножават. Тези елементи поддържат съзнанието им, което за тях е не по-маловажно от пълните кореми. За да се съхранят, основната структура на нашето измерение трябва да остане непокътната. Ако бъдем изтребени, те ще измрат с нас. Затова са загрижени.
— Защо не разположат достатъчно дракони около разкъсването, за да го опазят? — нехайно рече Стилиан.
— Ами защото, дори да не ти се вярва, имат и по-смислени занимания от сигурната смърт в наша защита! — ядно отвърна Хирад. — Те не са ни прислуга.
Илкар стисна ръката му.
— Всъщност, Стилиан — добави елфът, — те вече са принудени да правят точно това. Ша-Каан обаче се постара да проумеем, че не могат да бранят разкъсването безкрайно, а понеже ние породихме това затруднение, на нас се пада да го премахнем, а Каан ще ни помагат.
— Колко време имаме? — попита Дарик.
— Не знаем — каза му Хирад.
— Това не ни улеснява — въздъхна Дензър.
— Според мен най-точният отговор е, че и Ша-Каан не знае. Само изтърси, че щом сянката покрие града, вече ще е късно.
— Драконите по този чудат начин ли измерват времето? — озадачи се Ериан.
— Още не знаем — завъртя глава Илкар.
— А не е ли време да си отворите очите? — присмя се Стилиан.
— Какво?! — наежи се варваринът.
— По-спокойно, Хирад. Разбирам колко трудно ти беше днес. Но сега трябва да помислим. По пладне сенките са най-къси, защото и слънцето е най-високо в небето. Обикновено е така, обаче и от разкъсването пада сянка. Засега е немислимо да обхване цял Парве, но…
— Богове… — сепна се Дензър. — Значи Ша-Каан ни казва, че то е неустойчиво. Ще нараства неограничено.
Тъмният маг се извърна унило.
— Времето ни е малко, а и не знаем точно колко е — отбеляза Уил, вторачен в разкъсването.
Незнайния кимаше.
— Вярно, обаче можем да го пресметнем, нали? Ще мерим колко бързо расте сянката. Ще знаем поне приблизително колко ни остава.
— Можем, да — горчиво се съгласи Дензър. — Само дето трябва да си отговорим и на по-трудни въпроси.
— Например как да затворим тази проклетия — вметна Ериан.
— И какво става източно от планините Чернотрън — добави Незнайния.
— Не са само тези двата…
— Не че те бъзикам — промърмори Хирад, — ама я да започнем от това как ти използва Крадеца на зората.
— Добре, да започнем — кимна Дензър.
— Ша-Каан ни рече, че си бил непохватен. Варваринът се ухили до ушите, щом бледото лице на Дензър поаленя от обидата.
— Е, да, тъкмо онзи дебел гущер може да отсъди! — зафуча тъмният маг и се дръпна, когато Ериан опита да го хване за ръката. — За негово сведение, тъкмо с извършването на Крадеца на зората спасих скъпоценното измерение, дето му поддържало крехкото съзнанийце, от най-голямата заплаха в досегашната ни история. Цял живот се подготвях за този момент. Непохватен, как пък не… Ама че гадина!
— Няма нужда да убеждаваш и нас — завъртя глава варваринът. — Ние знаем какво успя да направиш. Но Ша-Каан гледа другояче на нещата. Не го засяга много кой ще властва в Балея, стига измерението да се съхрани и да има достатъчно Драконани, които да служат на неговото Люпило.