— Сигурен ли си, че нямаше други възможности да завършиш заклинанието?
— Не си изучавал текстове за Крадеца на зората, освен теорията за неговата мана, нали? — Не само Илкар завъртя глава, Стилиан повтори жеста му, — Когато се задълбочите в извършването му, виждате колко е различно от всички останали. В заклинанията, на които са ви обучавали, има сътворяване, катализатори при нужда, словесно отключване, насочване, продължителност и разгръщане. Това е. Щом освободите формата на заклинанието, тя остава устойчива, защото това е вградено в кодираната й същина. С Крадеца на зората не е така. Нямаше вписано друго условие, освен за пълната му мощ. И ограничаването на силата му, на което аз се бях научил, неизбежно направи маната неустойчива. Значи не можех да се откъсна от формата — щеше да се разпръсне. Ето какво изчерпваше моите запаси. Щом извършвах заклинанието така, единственият начин да го завърша беше грубото му обръщане чрез разрушаване на формата. Ако някой знае по-добро решение, да го каже.
— Празно умуване, Дензър, защото Крадеца на зората няма да бъде извършен повторно — спокойно отвърна Стилиан. — А никой от нас не познава заклинанието като теб. За жалост това означава, че не можем да се опрем на знания в търсене на изход от неприятностите.
— Връщаме се към първоначалния замисъл — отсече Илкар. — Да съберем от Школите текстовете за Септерн и пространствената магия… а това е почти едно и също. Имаме и последните дневници на Септерн, но е задължително отново да отидем в работилницата му.
— Не се налага — възрази Стилиан. — Когато доближим планините, ще осъществя мисловна връзка с Ксетеск, за да съобщят и на другите Школи да намерят всичко, което ни върши работа. Доколкото знам, повечето трудове на Септерн се съхраняват в Дордовер и Джулаца. Нека книжниците там преровят каквото имат, а ние ще се запознаем с подбраните текстове до Тривернското езеро.
— Май забравяш едно важно обстоятелство — поклати глава Илкар. — Там щъкат напред-назад петдесетина хиляди западняци. Няма да ни оставят на мира и при Тривернското езеро.
Стилиан се подсмихна.
— Колко е лесно тук да забравиш за тях…
— Няма как, сами ще отидем в Школите — добави елфът.
— Ако е по силите ни да се доберем до тях. — Дензър се намести на коравата земя. — Около Школите ще има цели армии. Знаете каква е крайната цел на западняците.
— Да, но сега нямат магия — напомни му Ериан.
— Това не им пречи да обсадят Школите — сопна се той. Не само ръкопашният бой води до победа…
Тя се намръщи на грубия му тон, но премълча.
— Не сте чули от какво се опасява Незнайния, нали? — изгледа ги питащо Илкар. — Ако искате, помолете го да сподели, но казано по-накратко, той не е уверен, че ще имаме дом, където да се завърнем.
Стилиан изпръхтя.
— Армия без магия, дори и огромна, няма да превземе никоя Школа.
— Не е нужно да нападат, ще уморят защитниците от глад — троснато му рече елфът. — Впрочем на нито една Школа не й стигат майсторите на нападателни заклинания, за да възпрат армия, която нехае за загубите си. Тъкмо от това се тревожи Незнайния. Все едно, нямаме голям избор. Ще съобщим в Джулаца и в Дордовер какво ни е необходимо. След това ние, Гарваните — той се вторачи многозначително в Стилиан, — ще отидем пак в работилницата на Септерн, а може би и в измерението на крилатата раса. Ще видим. Зависи какво ще намерим в библиотеките.
— О, няма проблем — ухили се Дензър. — Защо сме седнали да се кахърим? Може ли вече да подремна?
ГЛАВА 5
За падналите в боя конници на Дарик пламтяха погребални клади. Поклонниците, Пазителите и западняците горяха, струпани накуп в единия ъгъл на площада. Лютива миризма и пепел оповестяваха края на сраженията.
Маговете в отряда на Дарик бяха определили, че центърът на Парве е близо до пирамидата. Пълководецът и Гарваните чакаха там да настъпи пладне. Неохотно разменените думи ставаха все по-редки, накрая всички млъкнаха.
Отчетливият край на сянката се виждаше по изцапаните с кръв каменни плочи. Доколкото можеше да се каже, че неправилната фигура имаше страни, на дължина достигаше петстотин крачки, а на ширина — триста. Заедно с Незнайния двама от вещите в мисловната връзка магове от Дордовер, включени в конницата на Дарик, отбелязаха границите й на четири места.
Вече бяха стигнали до съгласие, че пладне настъпва, когато изчезне сянката от източната страна на пирамидата.
Незнайния разкърши гръб.
— Готово. Разбира се, днес няма да научим нищо. Утре също — ще знаем как нараства сянката чак след около седмица. Всички ли сме единодушни за пресмятанията?