Повелителят на племената Палеон се пребори с желанието за сън, споходило го заедно със спокойствието. Скоро щеше да съмне, а имаше много работа. Искаше да завладее цяла Балея, значи се нуждаеше от сигурна връзка с останалите племена.
А без Върховните вещери шаманите бяха безполезни в предаването на вести. За кой ли път вождът се ухили — време беше да се върнат към старите изпитани начини.
Димните сигнали, разветите по хълмовете знамена и дресираните птици.
Тесая беше предвидлив човек. Колкото и да се мъчеха шаманите да го разубедят, той взе всичките си птици и настоя другите предводители да постъпят като него. И сега прозорливостта му даваше шанс за бърза и полезна връзка… но първо негови хора трябваше да отнесат птици на другите места, където бяха съсредоточени сили на западняците. А това не беше безопасно.
Но ако вярно се досещаше за ставащото, защитниците на Изтока бяха разбити навсякъде по дължината на хребета Чернотрън, тъмнеещ нависоко пред очите му, проснал се на север и на юг чак до моретата. Вождът открай време мразеше планините. Без тази злощастна пречка племената щяха да грабят на воля източната половина на континента още преди много поколения, а магията никога не би се появила.
Духовете не са били милостиви, когато са издигнали огромния хребет като вечно препятствие пред завоевателните стремежи на западняците. Тесая обърна гръб на черните върхове, защото чу стъпки зад себе си. Идваха неговите вестоносци, съпроводени от Арноан. Вождът не си позволи недоволна гримаса. Уважаваше шамана, но беше длъжен да го отстрани от вземането на решения. Завоюването на нови земи е дело на бойци, не на лечители.
— Владетелю… — склони глава шаманът.
Тесая му кимна небрежно и се вгледа в шестимата ездачи — здрави, жилави, умели конници сред народ, чийто обичай допускаше само знатни люде да яхнат кон.
— Трима отиват на север да се срещнат с владетеля Сенедай, трима — на юг при владетеля Таоми — без излишни приказки нареди вождът. — Ще си разпределите птиците по равно. На север трябва да стигнете до Джулаца. На юг — до Блекторн. Мога да ви дам само четири дни да намерите войските. Не се проваляйте. Бъдещите ни славни победи зависят и от вас.
— Повелителю, няма да се провалим — отвърна един от името на шестимата.
— Подгответе се. Ще напиша послания, които ще носите. Върнете се тук след половин час.
Те се устремиха към конюшните в източния край на градчето.
— Арноан, искам да си поговорим.
— Както желаеш, владетелю.
Тесая пропусна стария шаман да влезе пръв в странноприемницата. Настаниха се до същата маса.
— Съобщения ли ще пращаш?
— Да, но ми е по силите и сам да изложа мислите си на хартия.
Шаманът трепна като зашлевен.
— Тесая, по прастар обичай шаманите съветват бойните вождове, както подобава на старшинството им в племенните дела.
— Така е — съгласи се Тесая. — Но сега не се занимавам с обичайните дела на племената. Във война сме и вождовете ще имат пълна власт в решенията и предводителството. Те сами ще избират кой и кога да ги съветва.
— Но след възраждането на Върховните вещери шаманите заслужиха дълбоката почит на племената — напомни Арноан и пръстите му се впиха в ръба на масата.
— А сега Върховните вещери ги няма, а почитта се дължеше на страха, който всяваха вашите господари. Нямате магия, не можете да се биете с меч в ръка, не сте опитни пито в предните редици, нито в командването на войски — безстрастно изреди Тесая.
— Отстраняваш ли ме, вожде?
Чак сега Тесая смекчи изражението си.
— Не, Арноан. Ти си стар доверен приятел, затова ти отреждам мястото, което наистина ти приляга, без очите на съплеменниците ни да са вперени в тебе денем и нощем. Когато се нуждая от съветите ти, ще помоля да ги чуя. Дотогава не ми ги натрапвай, но приеми един съвет от мен. Времето на вашето господство над племената свърши с гибелта на Върховните вещери. Упорствате ли да го запазите, може да допуснете прескъпа, ако не и опасна грешка.
— Не съм убеден като теб, че с Върховните вещери е свършено.
— Всички видяхме какво се случи. Очевиден бе и страхът в очите ви, когато загубихте магията си. Не се опитвай да ме разубедиш.
Арноан избута стола си назад и погледът му пламна.
— Ние ви помогнахме. Без шаманите още щяхте да киснете западно от планините и да сънувате нашествия и слава. Сега постигнахте мечтите си и ни захвърляте. И това може да се окаже прескъпа грешка.