— Заплашваш ли ме, Арноан? — невъзмутимо попита вождът.
— Не, владетелю. Но обикновените мъже и жени ни почитат, вярват в нас. Ако ни отстраниш, може и да загубиш подкрепата им.
Тесая се засмя.
— Никой не отстранява шаманите, аз вярвам в теб като всеки друг. Но май паметта ти е къса, за разлика от моята. Благодаря и на теб, и на всички с твоето призвание за помощта ви. Вие си свършихте работата. Просто ще заемете отново подходящото място като духовни водачи на племената. Властта не е отредена за шаманите, а за владетелите по рождено право.
— Владетелю Тесая, моли се Духът да е с теб и занапред.
— Духовете не са ми нужни. Потребни са ми находчивост, тактически опит и храброст в битките. Имам ги. Погрижи се за онези, на които си полезен, Арноан. Ще те повикам, когато му дойде времето. Можеш да си вървиш.
— Има времена, когато всички се нуждаем от Духа, вожде. Не му обръщай гръб сега, иначе рискуваш да се простиш с благоволението му.
— Можеш да си вървиш — повтори Тесая, от погледа му лъхаше студ.
Виждаше как Арноан се отдалечава гордо изправен и клати глава невярващо. Поумува имаше ли вече враг в лицето на стареца и опасно ли беше това. Едва ли би се престрашил да заговорничи.
След малко даваше последните си напътствия на бързите ездачи.
— Извънредно важно е да получа подробни сведения каква е нашата сила и с какво разполагат враговете, какви са позициите, възможностите за придвижване и снабдяване преди следващите битки, каква е съпротивата на маговете. Всичко това го има в кратките ми указания, които всеки от вас ще наизусти, защото случаен обрат може да ви раздели. И още нещо. Постарайте се да втълпите от мое име на другите владетели, че всяка вест за Гарваните, пълководеца Дарик или онзи отряд от страшилища трябва да ми бъде изпращана незабавно, а не според уговорката кога да пускат птиците. Искам да се върнете поотделно и да носите същите съобщения, които ще ми бъдат изпратени с първите птици. Ще ми донесете по няколко от обучените птици на Сенедай и Таоми. Не мога да си позволя бавене и тъпчене на място. Разбрахте ли всичко?
— Да, владетелю.
— Превъзходно.
Тесая кимна поред на всекиго — показваше уважение към смелостта им, от която щеше да зависи успехът.
— Препускайте храбро, препускайте за славата на всички племена. Нека Духът е с вас.
Последните думи прозвучаха някак насила и Тесая си представи как щеше да се смръщи Арноан, ако беше до него.
— Чухме те, владетелю.
Те обърнаха конете и ги пришпориха по пътеката, вливаща се в главния път край планините. Там щяха да се разделят.
А Тесая отново се зае с укрепването на градчето пред Подкаменния проход.
— Имам идея — заяви барон Блекторн.
Зората осветяваше плитката пещера под козирката, студените камъни се сгряваха бавно, свежа миризма проникна във вечно влажния въздух вътре. Изглеждаше, че този ден няма да вали, и на Блекторн много му олекна от това.
Гресе полека изви глава към него. Още се облягаше на неравната стена. Синините и отоците от удара се спускаха по челото и слепоочията му и около едното око, сякаш носеше половинка от маска. Изглеждаше преуморен.
— Тази твоя идея ще спре ли блъскането с чукове в главата ми? — подхвърли немощно, макар и почти без да заваля думите.
— Уви, не — усмихна се Блекторн. — Но може би ни дава шанс да се върнем по-скоро в моя град.
— Добре ще ми дойде да се изтегна в меко легло — призна по-старият барон. — На тези години вече не ми понася да лежа на камъни.
Блекторн почеса гъстата си черна брада и се вгледа в Гресе с възхищение. Вече го смяташе за най-близкия си приятел. Сред членовете на Търговския съюз в Корина, който само разпалваше спречкванията между бароните, вместо да ги помирява, единствен Гресе бе видял каква опасност са западняците. И единствен той събра смелост да поведе войниците си в защита на Балея.
Сражаваше се редом с Блекторн, а знаеше твърде добре, че през това време алчни мръсници като барон Понтоа, който не виждаше по-далеч от носа си, плячкосват земите му. Отърва се на косъм, когато черният огън на шаманите уби коня му, животното се преметна и го запрати с главата напред в ръбест камък. Блекторн се зарече, че не само ще направи всичко по силите си да му опази живота, но и да му върне земите след време.
— Както се досещам, ще тръгнем към Гиернат — промърмори Гресе.
— Да. Малко сме, та да обсаждаме град Блекторн или да го превземем без подкрепления. В Гиернат ще обясним какво се случи досега и ще се върнем през залива с достатъчно войски да прекъснем пътищата, по които се снабдяват западняците. И когато дойдат още отряди, пеши и конни, ще влезем през портата на Блекторн — седмица след като сме били в Гиернат.