— Ако войските там се съгласят да ни подкрепят.
Блекторн го изгледа ехидно.
— Скъпи ми Гресе, аз не напразно подчиних и този град на волята си. Войските им ще правят каквото аз искам.
— Не бих казал, че съм изненадан, но Гиернат винаги се е обявявал за свободен град…
— О, свободен си е — увери го Блекторн, — нямам никаква власт в очертанията му.
— Но… — Почернелите устни на Гресе се разтегнаха в усмивка.
— Но пътищата понякога не са безопасни… — подхвърли Блекторн. — Не е нужно да изричам очевидното.
— Значи ще има пазарлъци.
— Разбира се. Както изтъкнах, не оглавявам градския съвет, но имам значително влияние сред търговците.
— Знаех си. — Уважението надделя над раздразнението у Гресе. — Търговският съюз все отказваше да те сгълчи за твоя натиск върху лорд Арлън. Сега всичко ми е ясно.
— Да, хазната ми е пълна, ако това се опитваш да намекнеш. Тоест беше пълна. Зависи колко добре са тършували западняците.
Приклекна до Гресе, който въртеше глава и се подсмихваше.
— Дали не съм единственият барон, останал почтен? Блекторн се ухили.
— Тези барони са изчезнал вид и не се опитвай да ме убедиш, че наистина принадлежиш към него. Мои хора са изпитвали на гърба си що за честност е твоята в прохода Таранспайк.
— Да, той също е опасно място — усмихна се до ушите Гресе.
— И не ми казвай, че не вземаш такса от минаващите през него на път за Корина.
— Таксите не важат за всички.
— О, слава на боговете. Значи не всички Плащат.
— Зависи от сключените съюзи и вида товар. — Старият барон го погледна неловко. — Не забравяй обаче, че аз поддържам прохода безопасен.
— Не се съмнявам, че Понтоа знае колко кожодерски са твоите такси, които уж не важат за всички.
— Да, средствата, с които си служи в преговорите, не му донесоха много изгодни условия. Но ако се измъкнем живи от тази бъркотия, предстоят му и по-тежки несгоди.
Пред скалния навес дойде войник.
— Господарю…
— Казвай.
Блекторн се изправи и изтупа дрехите си.
— Готови сме. Очакваме вашата заповед, за да потеглим.
— Чудесно! Гресе, можеш ли да яздиш?
— Седя на задника си, не на главата.
Войникът сподави смеха си, Блекторн поклати глава.
— Ще приема, че отговорът е „да“. — Обърна се към войника. — Знам, че довечера ще пуснеш лафа около лагерните огньове. Но преди това се отправяме към Гиернат. Искам напред да има съгледвачи, за да наблюдават западняците, върнали се към Блекторн. Ще поемем на югоизток. Тръгваме след час.
— Слушам, господарю.
По платото отекваха гласове, всички нагласяха раниците на гърбовете си и водеха конете към по-равните места, за да ги оседлаят. Малкото останали палатки бяха сгънати. Разпалиха наново огньовете, за да им е топло на умиращите в последния час. Отрядът нямаше да ги остави живи в ръцете на врага. Погребалните клади бяха стъкмени още вечерта.
Баронът се усмихваше доволен. Селяни, техни синове и редовни войници се приготвяха чевръсто, свързани от обща цел. През идните седмици щеше да се реши съдбата на цялото владение на Блекторн. Той се нуждаеше от тези хора. Ако успееха да предупредят Гиернат, да удържат своя бряг на залива и да си върнат града, на юг щяха да имат силен опорен пункт в собствените си земи, за да нанасят още удари по западняците.
Усмивката на Блекторн сякаш угасна. Колкото и бодро да говореше, колкото и да напрягаше ума си, Балея беше на ръба на хаоса. Не се съмняваше, че Подкаменният проход и гарнизонното градче пред него са превзети от западняците. Имаше опасност и Школите да бъдат прегазени, макар че шаманите загубиха магията си. А той, най-богатият земевладелец в цяла Източна Балея, остана без дом, промъкваше се по хълмовете с отряд от граждани, селяни и изчерпали силите си войници с многобройни рани.
Но това не беше всичко. Гарваните останаха като в капан далеч на запад. Войските на Изтока бяха разпокъсани в защитата на отделни гарнизони или разделени от ежбите на барони, които бранеха остарели граници между владенията, вместо да се бият за родината си. Пък и в Корина не се доверяваха на маговете и на тяхната мисловна връзка, затова може би не знаеха никакви подробности. И макар че от гарнизона пред прохода сигурно бяха пратили вестоносци на изток, те щяха да пътуват цяла седмица… ако нищо не ги сполети. Оставаше опасността западняшките орди преспокойно да натопят крака във водите на източния океан, защото в момента никой не можеше да им се опре.
— Богове, как сме затънали…
— На място казано — обади се Гресе от пещерата.