— Не само ние, цяла Балея.
— Пак на място казано.
— И какво да сторим?
Увереността и самочувствието ненадейно се изпариха от душата на Блекторн, смазващата тежест на несгодите се стовари отгоре му като лавина от най-високия връх.
— Всичко, което можем, приятелю. Всичко. Стъпка по стъпка. Ще ми помогнеш ли да се надигна? Да не се помайваме повече, а да тръгваме към Гиернат.
ГЛАВА 6
Гарваните потеглиха чак следобед на другия ден. Дензър още не се беше съвзел, но времето им изтичаше. Откритите равнини на Раздраната пустош се препичаха под слънцето.
Нямаше да е приятно без нито едно облаче, което да закрие светилото.
И от второто измерване на сянката по пладне не пролича нищо, понеже знаеха колко е неточно. Признаваха правотата на Незнайния, че ще мине поне седмица, преди да научат нещо по-достоверно.
От остатъка на кавалерията на Дарик се отделиха още хора. Трима магове, изкусни в мисловната връзка, щяха да се крият в Парве. С тях оставаха и петнадесет войници, които освен да ги охраняват, трябваше подробно да изследват убития дракон и да научат колкото се може повече за него. Тази малобройна група щеше да осигури на Гарваните жизненонеобходими сведения — колко време имат, преди разкъсването да се разшири толкова, че отбраната му да стане непосилна за Люпилото Каан.
С Дарик тръгнаха около двеста конници и единадесет магове — толкова му останаха за атака, отбрана и мисловна връзка. Деветдесетте Закрилници на Стилиан обаче представляваха страховита сила, а самият той беше могъщ в магията.
Но докато яздеше пред другите четирима бойци и тримата магове в отряда на Гарваните, Хирад пак си мислеше, че са твърде малко.
Макар че западняците, наброяващи над петдесет хиляди, би трябвало да са събрани на няколко места източно и западно от хребета, трудно биха се изплъзнали на всички врагове, а нито можеха да се сражават, нито да избягат от по-голяма войска.
Така се натъкваха на най-мъчния и неотложен проблем. Отхвърлиха възможността да се покатерят през стръмните и трудно достъпни планини и можеха да избират между опита да минат през Подкаменния проход — несъмнено самоубийство, по пътя на север към Тривернския залив или на юг към Гиернатския. Стигнеха ли до морето на някое от двете места, би се наложило да откраднат съдове, с които да доплават до своите земи.
Решението към кой залив да тръгнат бе отложено поне за два дни, докато вървяха на изток — пътят минаваше недалеч от Храма на Повелителите на мрака и продължаваше право към Подкаменния проход.
Колоната се изниза от Парве с равномерен ход — Дарик отпред, Гарваните зад конницата, а Закрилниците около Стилиан най-отзад.
Хирад поклати глава.
— Само се залъгваме.
— Моля? — изгледа го Илкар.
От другата му страна беше Незнайния воин.
— Най-добре ще е веднага да решим какво искаме. Още се чудим, а това ще ни струва скъпо.
— Май не те разбирам.
— Питам се например трябва ли ние — Гарваните, да обиколим лично Школите? Книжниците там не могат ли да потърсят онези текстове сами?
— Никой от нас не знае точно какво ще търсим — напомни елфът.
— О, знаем. Искаме да намерим и да прочетем всичко, свързано със Септерн. Да де, вие искате, щото аз нищичко няма да схвана. След това ще свържем тези знания с наученото от Ксетеск за проходите между измеренията и порталите на Драконаните. А после ще извършим заклинание, с което ще изпълним задачата си.
Илкар го позяпа, сякаш упорито прикриваше усмивката си.
— Това не е като да опечеш питка — промърмори накрая, но Хирад явно чакаше някакво обяснение. — Ако се наложи да създаваме ново заклинание, за да затворим проклетията в небето, с нас е свършено.
— Как тъй?! — рязко се обърна варваринът върху седлото.
— За създаването на заклинание, каквото ти си представяш, са необходими от една до пет години — писане, проверки и доизпипване… И то ако разполагаме с първичните знания и ги разбираме добре. Не си проумял докрай — ние търсим текст на Септерн, в който или е вписал такова заклинание, или ни подсказва къде да го намерим. В най-добрия случай заклинанието за свързване на измеренията, сътворено в Ксетеск, само ще ни улесни да разберем по-скоро какво ни е необходимо.
— Съвсем ме оплете — смънка Хирад. — Щом можеш да отвориш разкъсване, ще можеш и да го затвориш.
— Не е така — обади се зад тях Ериан и смуши коня да се провре между варварина и отдъхналия си Илкар. — Вече имаме три различни вида разкъсвания. Дори четири, ако броим и порталите на Драконаните. Първо, ограничените и устойчиви разкъсвания на Септерн — вие сте минавали през някои от тях. Второ, свързващото заклинание на Ксетеск, което е съвсем зачатъчно и неустойчиво. Трето, порталите на Драконаните, които са под властта на самите дракони. И накрая неограниченото от нищо разкъсване, възникнало след изричането на Крадеца на зората. Всички тези творения се различават помежду си. Ти все едно каза, че щом обущарят може да прави обувки, ще може и да подкове кон. Убедени сме в едно — на някакво равнище, може би най-основното, в кодираните знания има връзка между закрепените проходи на Септерн и разкъсването над Парве. Само неговите трудове ще ни бъдат от полза през малкото, време, с което разполагаме. Иначе казано, нямаме време да чиракуваме при някой ковач.