— Не мисля, че изобщо го засяга — отвърна Дензър. — Господарят на Хълма е свикнал със самотата.
Той бе легнал с глава в скута на Ериан — привична гледка, защото още се възстановяваше. Хирад и Незнайния се спогледаха — това бяха първите му думи през този ден. Хем мълчеше, хем стоеше настрана.
Подхвърляха откъслечни изречения за едно или за друго, докато си наливаха кафе. Незнайния привлече вниманието на всички:
— Хирад, Илкар, май сте като на тръни? Двамата кимнаха навъсено.
— Защо питаш само тях? — изгледа го Уил.
— Защото само те и аз от седящите тук знаем с какво ни заплашва голяма битка. Положението ни никак не е розово.
— Какво толкова? — възрази Ериан. — Трябва веднага да се доберем до Школите живи и здрави, а няма по-добър начин от пътуването с отряда.
— Не — завъртя глава Незнайния. — Изобщо не бива да припарваме до сражения, а на този отряд неизбежно ще му се наложи, дори да е чак при планините.
— Какво предлагаш? — обади се Троун.
— Да се отделим. Нашият път не съвпада с техния. Ще ни бъде много трудно при Тривернския залив, а май всички сме склонни да тръгнем натам. Най-вероятно е западняците да снабдяват войските си през залива, значи ще са доста на брега. Ако им се изтърсим заедно със Стилиан и Дарик, ще има битка. Ако продължим сами, като разчитаме на очите и ушите на Троун, можем да отмъкнем лодка и да прекосим залива, без да ни открият.
— Ами Дарик?
— Дано го убедим да се насочи към Гиернатския залив, като отвлече вниманието от нас. Каквото и да реши, трябва да се отделим.
— Лошото е — добави Хирад, — че сега сме придатък към конницата. В момента това изобщо не приляга на Гарваните.
— А как ще действаме? — попита Дензър.
— Нали вече знаеш? — Варваринът сви вежди от равнодушния му тон. — Щом попаднем в трудно положение, преценяваме го, решаваме и не се съобразяваме с другите.
— Така не си ли вирим носовете прекалено? — вметна Уил. Хирад вдигна рамене.
— Задай си въпроса защо още сме живи след десет години сражения. И защо оцеляхме, а Върховните вещери ги няма.
Илкар се засмя.
— Единствен ти можеш да си толкова наперен, когато петдесетина хиляди западняци ти препречват пътя. Все пак е вярно — ако постъпваме както е правилно според нас, ще си запазим живота.
— Радвам се, че изяснихме и това — каза Незнайния. — Сега ме чуйте. Почти сигурно е, че Дарик ще се вслуша в разумни доводи, а Стилиан — не.
— Но защо? — учуди се Уил.
— Защото и за него пътят до Ксетеск през Тривернския залив е най-бързият, щом не може да мине през Подкаменния проход. Ако не иска да ни изслуша, ще се изсулим тихомълком след две-три нощи. Дано не стигаме дотам. Стилиан все още може да ни бъде силен съюзник, а влиянието му по-лесно ще ни даде достъп до библиотеките на Школите.
— Не мога да му се доверя — натърти Илкар.
— Не ме изненадваш — промърмори Дензър.
— Не говоря за недоверието между Школите. Спомни си защо той се опита да ни убие при храма на Повелителите на мрака. Искаше да господства над Балея чрез Крадеца на зората. Тази жажда за власт не е изчезнала. Само боговете знаят какво ще изскочи при ровенето в текстовете и обобщаването на знанията. Не ми се ще Стилиан да участва в това.
— Да ви напомня още нещо — промълви Ериан. — Не е случайност, че трудовете на Септерн са разпределени между Школите. Той се е постарал никоя Школа да не владее достатъчно от знанията му, за да се наложи над другите.
— Толкова ли способен е бил? — усъмни се Уил.
— Разбирал е колко опасна може да бъде неговата магия. Подозирам, че се е досещал в каква посока е възможно да продължат изследванията му. В Ксетеск просто потвърдиха правотата му със своето заклинание, свързващо измеренията. Представете си колко страшно ще стане, ако успеят да стабилизират прохода.
— Слушах ви внимателно — каза Троун. — Май много бъркаме, като разчитаме, че тъкмо влиянието на Стилиан ще ни отвори библиотеките на Школите. Защо да се лъжем? Ако някой от вас е старши маг и Стилиан поиска да преровите писанията на Септерн и да дадете каквото намерите, та Господарят на Хълма да си го проучи, ще се подчините ли, без да гъкнете?
— Вярно — отрони Ериан.
— Никой няма да се подчини — промърмори Илкар. — А Стилиан несъмнено съзнава това.
— Щом знае, защо се перчеше толкова в Парве? — попита Хирад.
— Е, хвърлил е мрежите си нашироко, нали? — изсумтя Дензър. — Вместо да действа направо, ще окаже натиск, особено върху Листерн и Джулаца. Но в Дордовер може и да се отзоват, ако ги помоли.
— Ако е намислил да се свързва само със старши магове в другите Школи, не бива да допуснем да мине напряко към Ксетеск, нито да ускори търсенето на книжата още докато е на път. Лесна работа, няма що…