— И какъв ще е този ход?
Пълководецът нямаше време да отговори. Откъм северната порта се разнесе вик. Двамата изтичаха към другия край на Кулата. Десетина западняци крачеха към Покрова, понесли бяло-червен флаг за примирие. Вратата на покрива се отвори и един от помощниците на Съвета изтича горе.
— Керела иска веднага да слезете.
— При северната порта ли?
— Да, Магистре.
— Кажи на Керела, че ей сега ще отидем там. Помощникът хукна обратно по стъпалата, а Барас се сепна — толкова помръкнало и уплашено беше лицето на пълководеца.
— Кард?…
— Мисля, че може вече да са видели очевидното.
— Какво е то?
— Чуй го от тях, Барас, ако пожелаят да ти кажат. Ще се моля да не съм познал.
ГЛАВА 7
Бивакът притихваше, студеният вятър се промъкваше под дрехите, а в нощния небосвод заблестяха звезди, преди Дарик да намери време да поседне до огъня на Гарваните, както го помолиха и Хирад, и Незнайния.
Увит с дебело наметало над покритата с петна и драскотини кожена броня, генералът седна между Хирад и Дензър и кимна дружески на Уил, който веднага му даде голяма чаша кафе.
— Моля да ме извините, че не се отзовах веднага на поканата — започна Дарик, очите му искряха на винаги грейналото от жизненост лице. — Разговарях с магове и съгледвачи, наученото може да е особено важно и за вас. Но кажете първо вие защо ме потърсихте.
Хирад се усмихна крадешком. Лесно беше човек да разбере защо и войници, и цивилни се отнасят с такова уважение към Дарик. Той направо излъчваше увереност, непреклонност и властност.
— Да, имаме въпроси към теб — потвърди Незнайния, но наистина може да променим решенията си, като чуем какво са научили твоите магове за положението на изток.
Дарик се почеса по носа.
— Казвайте какво предлагате, да видим как се съчетава с моите сведения.
Незнайния му обясни какво безпокои Гарваните и накъде искат да продължат. Хирад следеше реакцията на пълководеца.
Нямаше смисъл да го прави — докато слушаше огромния воин, Дарик изобщо не промени изражението си, а невъзмутимо обмисляше чутото. Щом Незнайния млъкна, пълководецът изля утайката от чашата и я даде на Уил да я напълни пак.
— Благодаря ти. Първо искам да знаете, че за повечето от тези неща мислих и аз. Радвам се, че сме стигнали до еднакви изводи. Имах намерение да разделя отряда, когато стигнем на възвишенията над Теренеца — вас да изпратя на север, а с конниците да поемем към Гиернатския залив. Сведенията от мисловната връзка днес ме убедиха, че съм прав. Закъсали сме на изток и при Подкаменния проход. Не е бил открит нито един маг от гарнизона пред прохода, принудени сме да допуснем, че е превзет от западняците. Петнадесет хиляди западняци са преплавали Тривернския залив и са настъпили към Джулаца. — Хирад видя как по челото на Илкар мигновено изби пот въпреки студа. — Макар че вие им отнехте магията на Върховните вещери, не са се отказали от нашествието.
— А Школата… — дрезгаво прошепна Илкар. — Да не са я превзели?
— Илкар, не забравяй, че получихме тези сведения от Дордовер. В най-добрия случай са неточни, в най-лошия са просто слухове.
— Превзета ли е Школата? — неотстъпчиво повтори елфът.
— Смятаме, че не е превзета.
— Смятате? Трябва да знам. Сега.
— Овладей се — протегна ръка към него Хирад. Илкар тръсна глава гневно, но Ериан каза преди него:
— Хирад, само маг е способен да разбере какво означава това за Илкар. Генерале, моля ви, кажете ни всичко, което научихте.
Дарик също се опита да ги успокои с жест.
— Има съобщения, че градът е завзет, а Школата — не. Не са потвърдени. Войска от Дордовер е тръгнала на помощ на Джулаца, но от тях няма да научим нищо сигурно още ден-два.
Илкар се вторачи в огъня с присвити очи, бузите му хлътнаха, ушите му шаваха нервно. Хирад не откъсваше поглед от елфа, който си наложи спокойствие, преглътна на сухо и се обърна към Дарик.
— Знае ли се поне колко ще издържат? — попита с равен глас, макар да се усещаше как може да пресекне всеки миг. — Никой от Дордовер ли не е бил в мисловна връзка с магове в Джулаца?
— Не е имало пряка връзка, откакто от Джулаца са помолили Дордовер за помощ преди два дни. Съобщението, че градът е превзет, било изпратено от маг извън стените на Школата по някое време вчера. Затова те предупредих да не приемаш всичко като свършен факт.
— Но защо?
— Защото мисловната връзка била прекъсната отведнъж и магът в Дордовер пострадал. Умът му още не се е прояснил и засега не си спомня всичко, което е научил. Ако узная още нещо, ще кажа първо на теб.