Барас даде воля на смеха си.
— Нелеп укор от устата на човек, който бе доволен да изтребва сънародниците ми с магията на Върховните вещери.
— Вождовете на племената са против подобни оръжия.
— О, така ли ще прекроите историята? — натежа от презрение гласът на елфа. — Значи вождовете на западняците се отказали от магията, за да влязат в честен бой срещу Джулаца, но били посрещнати с порой от заклинания на страхливите противници.
— И Въпреки това победили — додаде Сенедай. — Както ще се случи накрая.
— Това е средище на магията. И в най-трескавите си видения не може да си вярвал искрено, че няма да отвърнем на нашествието с всяко оръжие, което имаме. Позволи ми да ти напомня, че все още го имаме…
— Магията е сила на злото и всеки западняк се е заклел, че вашите школи ще бъдат опожарени, а кулите — срутени.
— Много поетично. Но тепърва ви предстои да се потрудите.
— Така ли било? — усмихна се Сенедай. — Зад слабичките ви стени са останали шепа магове, малцина бойци и куп изтерзани от страха жени и деца. Имате само тази дяволска преграда, а аз знам достатъчно, за да се досетя, че не можете да я поддържате безкрайно. Дори няма да си правим труда да ви засипваме със стрели. Не е нужно.
— Мъдър избор. Стените ни са зидани от камък, покривите ни също са от каменни плочи. Отказахме се от глината и сламата преди много поколения.
— Тези обиди са вехти като тялото ти, магьоснико — завъртя глава вождът. — И да се перчиш, нищо не печелиш. Сега ме слушай внимателно, щом си старши член на вашия съвет. Предложих и на теб, и на всички зад тези стени да ви пощадя, ако се предадете незабавно. Ще забравя обещанието си и ще измрете, ако още една капка наша кръв бъде пролята в усилията да ви изчовъркаме от бърлогата.
— И какво ще ме убеди, че ти ще спазиш обещанието си?
— Аз съм владетелят на племената Хейстрон.
— Това не ми вдъхва почит. Каква участ ще ни отредиш, ако се предадем?
— Ще бъдете наши пленници, докато не ви намерим подходяща работа, за да градите новата ни империя. Иначе ви чака смърт.
— Не ни предлагаш нищо.
— Нямате с какво да извоювате отстъпки.
— Но ти забравяш, че и вие не можете да нахълтате при нас. Дяволската преграда, както я нарече, е непристъпна.
— Така е, макар да не сме се отказали от опитите да я преодолеем — призна Сенедай. — Ние обаче имаме избор — ще почакаме да умрете от глад или жажда или преградата да изчезне, когато силите ви се изчерпят. Можем да ви заставим и другояче. Не ме принуждавайте да прибягна и до този начин. Не съм дивак, но тъй или иначе ще унищожим вашата школа.
— Ще умра преди да видя как газиш тази свещена за нас земя — спокойно каза Барас.
— Сам решаваш съдбата си, магьоснико — разпери ръце Сенедай — и всеки избира как да умре. Но може би твоите сънародници не са толкова настървени да те последват в смъртта. От всички вас зависи какво ще последва. Живейте като наши пленници — а ние ще се отнасяме добре с вас, — или умрете бързо от нашите мечове, или бавно, когато водата и храната ви свършат. Давам ви срок до утре призори, за да решите, иначе по неволя ще използвам други средства.
Вождът им обърна гръб и закрачи към центъра на покорения град Джулаца. Барас изчака портата да бъде затворена и се върна при Керела и Кард.
— Така ли преговаряш винаги? — прегърна го Керела през раменете.
Тримата тръгнаха към Кулата.
— Не. Така вбесявам западняшки вожд, който изобщо не бе дошъл да преговаря.
— Няма да се предадем, нали? — вметна Кард.
— Никога — в един глас отвърнаха Керела и Барас.
— Но защо питаш? — промълви след миг старият елф.
— И какви са тези „други начини“, с които ни заплаши Сенедай? — отрони замислено Керела.
— Знам какви са, затова попитах — каза Кард толкова тъжно, че в гърлото на Барас сякаш заседна буца.
— Ще ни кажеш ли?
— По-добре да влезем вътре. Предстои ни дълъг разговор преди утрешния изгрев.
ГЛАВА 8
Ша-Каан не остана при другите в тихия Чоул, а отлетя към собствените си покои, които покорният му народ на вестарите построи по негово желание — огромния Волнокрил.
Тежката битка се бе проточила, но превъзходството на свикналите с реда и подчинението Каан ги спаси от многобройни жертви и ранени. Така им останаха достатъчно сили да охраняват разкъсването. Враговете обаче щяха да се връщат отново и отново, докато не победят неговото Люпило или пробивът между измеренията не бъде затворен. А Ша-Каан вече долавяше как той се разширява, сякаш гризе краищата на небето.
Изпрати най-пострадалите в Клена — убежищата между измеренията, които бяха свързани с Балея. Там маговете Драконани щяха да им помогнат, за да са здрави за следващата битка.