Вече нямаше свой Драконан. Откакто Серан намери смъртта си при кражбата на амулета, Ша-Каан не се бе замислял кого да избере.
Преди да си позволи отдих той полетя над територията на Каан, за да знае какво се случва. От края на опустошената област Кеол край сухите земи и покритите с белези планини на Бешара се понесе над заоблените хълмове и полята на Дормар, за да стигне до влажната горещина на горите в Терас. Такива владения подхождаха на най-могъщото Люпило, но скоро щяха да ги загубят, ако в Балея не откриеха как да затворят разкъсването.
Не винаги бяха притежавали тези земи, без никой да им ги оспорва. Началото на зрелостта си, преди повече от три поколения, Ша-Каан прекара в схватки с люпилото Скар за някога плодородния Кеол.
Още помнеше отвесните зъбери над прекрасните ливади, напоявани от чудни водопади. Помнеше полюшващите се високи стръкове в тучните равнини до угаснали вулкани и заравнените от ледници плата. Помнеше обширните гори, където Огнената трева избуяваше под сенките на гъстия листак и верните хора я косяха, за да подхранва пламъка на Каан. Но наситените й сини и червени оттенъци привличаха и други — драконите Скар.
В неспирните битки силата на Каан чезнеше, Люпилото намаляваше без поддържащо духа сродно измерение.
Скар и Каан влизаха в стълкновения из небесата, по земята, в езерата и реките, заличаваха всяка следа от живот в обгорената пръст и пресушените потоци. Хората в тези земи гинеха, ако не успееха да избягат към дивата пустош и отвъд нея. Рухналите скали променяха речните русла, земята почерняваше от неспирните пламъци, пропадаха тунели, докато враговете намираха и унищожаваха поредния Чоул.
Земята умираше и Каан щяха да я последват в забравата, ако Септерн, онзи велик човек, не се бе появил изневиделица върху напуканата пръст в доскоро толкова желания от всички Кеол.
И тъкмо Ша-Каан го намери. Ако го беше видял някой от Скар, историята на техните светове щеше да кривне в съвсем друга посока. Ша-Каан летеше ниско над повърхността, когато зърна човека — той крачеше, наглед безцелно, и зяпаше небето, гъмжащо от сражаващи се дракони. После изви глава и се опули към връхлитащия го Ша-Каан.
Септерн не показа страх, само чакаше с кротко примирение, както постъпи и Хирад Хладнокръвния в замъка Таранспайк.
Това възпря Ша-Каан да убие веднага необикновения човек. Обзе го любопитство — Септерн очевидно не принадлежеше към народа на вестарите, които служеха на Каан толкова предано. Всъщност личеше, че не е от никоя покорна на драконите раса.
И Ша-Каан реши да рискува въпреки битката горе — драконите може и да бяха господари на небесата, но на земята ставаха по-бавни и тромави. Неговото решение доведе до оцеляването на Люпилото, защото тутакси наклони везните в сраженията срещу Скар и дари на Каан сродно измерение, чрез което развиха съзнанието си до следващото равнище.
Щом кацна близо до Септерн, погледна какво има зад човека и веднага съзря причината за толкова неочакваната му поява — отчасти скрит зад жилави храсталаци, каквито още вирееха в Кеол, правоъгълник от преливащо се кафяво с бели петънца. Оставаше почти невидим на фона на скалите, ако не стоиш срещу него. Ша-Каан мигновено осъзна какво е това и докато припряно отвеждаше Септерн настрани, тревожно изръмжа към сродниците си.
Незабавно цял рояк от Каан пикира към портала и профуча през него. Скар реагираха отчаяно. Цялото им Люпило прекъсна нападението, за да се устреми след враговете.
Поне дузина успяха да последват преминалия рояк, но Каан се построиха в отбранителна мрежа пред портала и отблъснаха останалите. Никога нямаше да забравят поуката от щастливата случайност. А и Ша-Каан нямаше да допусне първият му кратък разговор със Септерн да се заличи от неговия вече стар, но все тъй кристално ясен ум.
— Какво става? — попита човекът незнайно кого.
Очевидно не очакваше отговор от изненадващо стоварилия се до него страховит закрилник. Дори позата му издаваше колко е озадачен.
— Каан отлетяха да унищожат сродното измерение на Скар. Така ще победим в битката за Кеол.
Краката на Септерн омекнаха от смайващия отговор. Но той се опомни бързо… както и Хирад векове по-късно.
— Не разбирам…
— Порталът, през който ти мина, води към измерението, поддържащо духа на Люпилото Скар. Познахме го по присъщите му черти. Ще унищожим крепящата измерението структура и ще ги лишим от него. А след това ще ги разгромим над Кеол.
Лицето на Септерн пламна от ярост.