Септерн се бе върнал през разкъсването, тласкан от необуздан гняв, и този спомен до ден-днешен изпълваше Ша-Каан с веселие, толкова нелепа беше случката. Магът не беше от най-високите хора — малко над пет стъпки и половина по мерките на Балея. А драконът, макар и млад по онова време, се простираше на поне осемдесет и пет стъпки от върха на муцуната до края на опашката. Оттогава Ша-Каан достигна дължина сто и двадесет стъпки и беше сред най-едрите дракони, които още летяха в небесата. Имаше и нещо по-важно — почти не бе загубил бързината си.
Септерн се претърколи през прохода, изтръска дрехите си, веднага зърна Ша-Каан и се захвана да хули и него, и цялата му раса. Ако някой от вестарите бе постъпил така, щеше да бъде или убит, или поне прогонен заради своята непочтителност. Човекът размахваше ръце и начесто сочеше зад себе си.
— Защо не отидеш да видиш какво стори твоето любимо… Люпило ли беше? Съсипахте мирна и красива цивилизация с проклетите си пламъци и челюсти. Как смеете да си присвоявате властта на живота и смъртта на същества от друго измерение?! Е, аз обаче се погрижих никога да не сторите същото на моя свят. И никой от гнусното ви Люпило на убийци не ще проникне отново по моя вина в измерението на хората птици. Дано са оцелели достатъчно от тях, за да съградят наново онова, което им отнехте. Вие не сте повелители на целия свят, а само на своето измерение… Впрочем щом унищожавате всичко, което ви се изпречи на пътя, не сте нищо повече от безмозъчни зверове. И как по-точно си помогнахте, като изтребихте невинна раса? Ти да не загуби дар слово, а?
Септерн вече се бе изпречил пред муцуната на Ша-Каан, който положи глава на листата и тревата, с прибрани криле и свита опашка по дължината на тялото му. Пребори се с желанието да накаже този нагъл човек — помнеше колко безценен може да се окаже за оцеляването и благоденствието на Каан.
А зад Септерн от кафявата петниста мембрана на разкъсването изскочиха четирима дракони Каан — само те бяха оцелели в битката със Скар. Победните им възгласи заехтяха над опустошените земи на Кеол.
Ша-Каан помнеше последвалия разговор, сякаш беше вчера.
Изчака другите от Каан да се отдалечат, внимателно огледа небето, подуши въздуха за миризмата на някой от Скар и се обърна към човека, но първо прати мислена заповед на най-доверените си вестари.
— Ще ти кажа три неща. Името ми е Ша-Каан от Лишилото Каан. Ние изобщо не сме заплаха за твоя свят. А ти трябва да си мериш приказките, защото други мои сродници не са снизходителни като мен.
— Снизходителен?! Я не ме разсмивай. И онази касапница отвъд портала ли беше проява на снизхождение?
— Не, борба за оцеляване — поправи го Ша-Каан с благия тон, който уталожваше безпокойството у вестарите.
— Тъй ли било? Разрушихте домовете им, изгорихте крилете и телата им, изпълнихте небето им с мрак и мълнии посред бял ден. Не ми се вярва, че щяха да се примирят с оправданието ти, че това е борба за вашето оцеляване, защото доскоро сигурно не бяха чували за Люпилото Каан.
— Затова пък познаваха Люпилото Скар. И му служеха. Значи бяха срещу нас, дори и неволно. Не бяха на наша страна.
Ако Ша-Каан можеше да вдигне рамене като човек, би го направил, но вместо това размърда твърдите дъги над очите си. Видя, че Септерн пристъпи от крак на крак, вече не беше толкова наежен.
— Но дали те… тоест хората птици знаеха това?
— Скар би трябвало да са им обяснили всичко за драконите заедно с причините да ги направят свои служители. Както ще бъде обяснено и на теб.
— О, премного съм ти благодарен — присмя се Септерн. — Но първо ми кажи как тъй хората птици са били съюзници на дракони. Не виждам смисъл в това.
Ша-Каан се надигна от земята.
— Не е толкова лесно да се отговори на твоя въпрос. По-добре да отидем на сигурно място. Моите помощници ще ти донесат храна и ще те придружат. Ще те чакам в земите на Люпилото.
— Кой ти е казал, че отивам някъде, а няма да се върна веднага през разкъсването? — сопна се човекът.
Най-сетне очите на дракона блеснаха и дъхът му събори Септерн, макар и без да блъвне огън.
— Аз ти казвам! — натърти гръмогласно. Човекът трепна и притисна длани към ушите си, лицето му се изопна от прах. — Ти и твоето измерение може да бъдете много по-полезни на Каан, а в отплата ние ще ви пазим от други, не толкова благосклонни Люпила. Повярвай ми, крехко човече, все някой ден щяхте да бъдете открити от друго Люпилото, ако щастливата случайност не те бе изтърсила точно пред мен. Сега ме чуй — ще те чакам в нашите земи и ти ще се представиш на Старейшините на Каан. Вестарите ще ти помогнат, те обаче не говорят твоя език, а ти не си способен да проникваш в мислите им. През времето до новата ни среща успокой ума си и му дай свобода за нови знания, защото светът е несравнимо по-голям от представите ти.