Тогава Ша-Каан разпери криле и отлетя. Усещаше погледа на Септерн, но не си позволи да прочете мислите му. Нямаше съмнение, че е велик човек. Разбираше магията на преходите между измеренията, владееше създаването им, а това го превръщаше в безценна находка за Каан. Изви шия за миг да види какво става долу. Вестарите бяха пристигнали. Те щяха да опазят Септерн.
Ша-Каан огласи небето с рев на задоволство и полетя към земите на Каан.
ГЛАВА 9
Кард, Керела и Барас стояха в стелещата се ниско по земята мъгла зад променливата стена на Покрова, в която се стрелкаха и кръжаха безлики синкави привидения. В часовете на мрак ги нямаше, но денем засилваха непоносимия страх, който Покровът внушаваше. Съгледвачите над северната порта съобщиха, че владетелят Сенедай върви сам към Школата по улиците, които сега принадлежаха на западняците.
Керела даде знак и портата беше отворена. Тримата, олицетворяващи магическата и военната сила на Джулаца, се взряха през Покрова в Сенедай. Този път нямаше флагове, стрелци и стражи. Никой не очакваше срещата да се проточи.
— Виждам, че си излязъл с приятелите си в това приятно утро — усмихна се под мустак вождът, гласът му мъртвешки равен през невеществената стена.
— Не намирам нищо приятно в положението ни — неприветливо отвърна Барас. — Генерал Кард и Висшата магьосница Керела са с мен, за да чуят какво ще отговориш на нашето решение.
— Добре. Кажете ми какъв избор направихте.
— Никога няма да ти предадем нашата Школа — непреклонно заяви Керела.
Сенедай кимна и лицето му се помрачи за миг от сянка на съжаление.
— Нищо друго не очаквах от вас. Уважавам решението ви, но така и моят избор е предрешен — щом преговорите са безполезни, по друг начин ще ви принудя да излезете, вместо да се криете зад своята зла мъгла.
— Наричаш „преговори“ вчерашния си ултиматум? — процеди Барас.
Вождът не му обърна внимание.
— Както виждате, дойдох пред вас без оръжие и придружители, защото искам да ми повярвате. След като чуете думите ми, може би ще решите да ме погубите с някое от вашите заклинания. Така да бъде. Но с това само ще ускорите неизбежното.
— Това беше… — промърмори Кард.
— Кажи ни как са нашите пленени съграждани — настоя Барас.
— Живи, но си остават пленници. И нямат никакви права. — Сенедай помълча. — Сред тях вече няма магове. Не бих рискувал да направят заклинание в първия миг, когато забравя да си пазя гърба от тях.
— Залъгва ни — тихо каза Кард. — Няма как да ги разпознае в тълпата, ако не ги види да извършват заклинания.
Вождът плесна с ръце и звукът се разнесе глухо над калдъръма пред портата.
— Стига приказки! Ето какво предстои до мига, когато решите да се предадете. Утре сутринта, по пладне и привечер ще доведем по петдесет пленници пред стените на вашата Школа и ще ги заставим да навлязат в преградата. Опитате ли се да ни попречите, ще избием още триста пленници и ще ви докараме телата им, за да си ги погребвате вие. За жалост не можем да ви предадем труповете и ще ги оставим да гният пред погледите на всеки, който има желание да погледне от стените. С всеки нов ден ще увеличаваме бройката с още петдесет. Можете да прекратите преселването им в друг свят — усмихна се вождът, — като просто окачите флаг на портата в знак на покорство, а после унищожите преградата. Първите петдесет пленници ще бъдат пред стените на Школата утре призори. Давам ви още един ден да вземете правилното решение. Не ме принуждавайте да докажа, че държа на думата си.
Той се обърна и тръгна обратно по улицата. Барас и Керела се вторачиха в Кард.
— Ще го направи — кимна унило пълководецът. — Не се съмнявайте. Дори се учудвам, че ни дава още един ден.
— Проклет да е! — възкликна Барас.
— Но намери най-силното средство, нали? — поклати глава Керела. — Всички ще гледат как близките им умират заради нещо, което се появи по наша воля.
— Той е насилникът! — възмути се Барас. — Ние сме жертвите.
— Да, прав си — спокойно потвърди тя. — Ние обаче можем да прекратим изтреблението и предвиждам, че съвсем скоро съгражданите ни ще се настроят твърде враждебно към нас. Трябва да сме подготвени за това.
— Нима предлагаш да се предадем?
— Не. Спомни си все пак, че повечето от тях не са магове. Нямат нашата решимост да съхраним Школата, защото дори не подозират какво би означавало да я загубим. — Керела тръгна към Кулата. — Нека си поблъскаме главите какво да кажем на нашите гости…