В покоя на Волнокрил Ша-Каан долови по лекото трептене на пода и стените, че най-верният му служител от вестарите идва забързано. Трябваше да му каже заръките си, предстоеше му и пътешествие. Онова, което щеше да се случи в Кеол, а после и в Терас, напомняше за появата на Септерн в отдавна отминалите времена. Имаше обаче и твърде съществена разлика.
Септерн им оказа помощта, от която се нуждаеха, защото бе вникнал задълбочено в природата на измеренията. Ша-Каан не изпитваше същото доверие в способностите на Хирад Хладнокръвния и другите Гарвани.
Питаше се дали всичко не е ход на съдбата, над който нямат власт. Но кой би могъл още тогава да предусети веригата от случки, започнала с пристигането на Септерн в земите на Люпилото?
Ша-Каан пак затвори очи и вдиша влажния дъх на пръст, докато си припомняше срещата на Старейшините със Септерн. Човекът дойде при тях невредим, макар и настроен свадливо, но му личеше колко е смаян от видяното. Разбира се, тогава нямаше Волнокрил, но сградите на Старейшините се издигаха над земята — символи на тяхното водачество.
Те предпочетоха да говорят с човека на брега на река Тере, за да отдъхват в течението й при нужда. Ара-Каан, Дън-Каан и Лос-Каан поканиха и младия Ша-Каан, довел Септерн при тях. Тримата бяха в заника на живота си, от златисто люспите им потъмняваха до мътнокафяво, съхнещите криле правеха полетите трудни и болезнени.
Човекът отметна глава назад, за да види главите на драконите, после погледът му се плъзна по огромните им тела чак до нетърпеливо потрепващите опашки. Ара-Каан отвори уста, но Септерн го изпревари. Сегашният Велик Каан пак усети ледения полъх на някогашната уплаха — Ара беше сприхав и в най-доброто си настроение… — … и това никак не ми харесва — говореше човекът. — Отивам с най-добри намерения, спечелвам доверието на хората птици, за да се съгласят с отварянето на портал в тяхната земя, а какво получават в замяна — безогледно изтребление от вашите… вашите подчинени или както ги наричате. За зла беда знанията ми в магията на измеренията още не са пълни и порталът се оказа твърде голям. И отгоре на всичко…
— Млъкни! — затътна гласът на Ара-Каан. — Дори небето да ни похлупи, хората не биха укротили жалките си езици.
Звуковата вълна събори Септерн, но той дръзко се взря в очите на дракона.
— Доколкото разбрах, аз съм важен за вас, иначе отдавна да бях мъртъв.
— Значи нищо не си разбрал. — Дългата шия на Ара се изпъна напред, бледнеещите сини очи се взряха в мага отблизо. — Ние вече можем да се пренасяме в твоето измерение, което ти ни разкри. Има и други хора, с които можем да се договорим.
— Е, тогава ме изгорете, но скоро ще откриете как сте се заблуждавали — подхвърли Септерн и се изправи.
Ара леко отдръпна главата си.
— Не! — извика Ша-Каан. — Велики Каан, не прави това. Ара-Каан се поколеба, едното му око се изви към младия дракон.
— Изслушай го — настоя Ша-Каан. — Той изкусно владее устойчивото свързване на измеренията. Заслужава поне малко уважение.
— Той е човек — напомни с пренебрежение Ара-Каан.
— Но е тук, където не сме го очаквали — намеси се Дън за пръв път. — Изслушай го.
Ара отстъпи.
— Говори!
— Благодаря за разрешението — троснато отвърна човекът. — Да ви се представя — аз съм Септерн и формално принадлежа към Школата Дордовер в Балея. Но не се смятам за обвързан с никоя от Школите, защото имам дарбата да разбирам ученията на всички.
— Чудесно — обади се Лос-Каан, потопен наполовина в реката, за да мокри гърба си с пляскане на опашката, — но това означава ли, че не само едно от тези учения е стигнало до разбиране на магията на измеренията, както ти я наричаш?
Септерн се вторачи в дракона, може би се мъчеше да открие скрити подбуди във въпроса. Накрая сви рамене.
— Да, на теория и четирите Школи имат знанията, за да стигнат до магията на измеренията. В тази област обаче е лесно да прекрачат моралните граници, които сами са си наложили. Всеки маг носи отговорност за изследванията си и на пръсти се броят онези, които се занимават с такава магия. Теорията на измеренията е нещо ново за тях и буди недоверието им.
— Но не и твоето — неприветливо отбеляза Ара.
— Разбира се — подсмихна се Септерн. — Аз я създадох.
— Нима? — Ара разтвори огромните си челюсти и лъснаха многобройните пожълтели, но остри зъби. — Сега ми кажи защо грешим за твоите портали.
— Защото щом се върнах през разкъсването и видях с очите си, че сте опитали да изтребите цяла раса, аз промених заклинанията. Сега началната точка на прехвърлянето е решаваща и понеже проходите към измерението на хората птици и към Балея се свързани, задължително е да сте в Балея, за да отидете там. Проходите стават безполезни за вас, не е ли така?