Ша-Каан забеляза на лицето му снизходителната усмивка, която понякога си позволяваха и вестарите.
— Кълна се в небесата, ако не бях убеден, че говориш истината, щях да препека плътта по трошливите ти кости! — изръмжа Ара.
— Така се справяте с всичко, а? Изпепелявате наглеца. Нищо чудно, че се биете постоянно с драконите Скар и опустошавате собствените си земи.
— Какво искаш да кажеш? — наежено попита Дън-Каан. Езикът на Старейшината се стрелна от загрубялата му муцуна, за да овлажни клепачите.
— Някога да сте опитвали и това средство? — посочи Септерн устата си. — Като ви слушам, имате ум в главите си. Защо не говорите с тях?
— Ааа… — проточи Лос-Каан. — Думи, породени от невежество за нашата история. Времето за разговори остана в далечното минало. Сега завоеванията са единственият път към мира.
— Боговете да се сгромолясат, ако не говориш като същински западняк — изсумтя Септерн.
— Какъв? — озадачи се драконът.
Човекът поклати глава.
— Говоря за племената в Балея, които застрашават моята родина и народ. Както и да е… Какво искате? — изведнъж заговори по-грубо. — И защо ми се струва, че вече сте срещали хора като мен, ако съдя по чутото?
— Не точно като теб — поправи го Ша-Каан. Старейшините закимаха и той почувства, че спомените ги развеселяват.
— Ша, защо не отговориш на въпроса му? — подкани Дън-Каан. — Тъкмо ще проверим знанията ти.
— За мен е чест, Дън-Каан. Ласкаем се от мисълта, че сме развити същества в тромави тела, които разгръщат докрай силите си единствено в полет. Мнозина от нас копнеят по свободата да имат ръце, за да ваят и градят, както и за размери и пъргавина, които биха ни позволили да бродим навсякъде.
— Но с малките размери върви ръка за ръка и слабостта — вметна Септерн.
— Пък и нямаше да сме дракони — съгласи се Ша-Каан.
— Затова копнежът се пробужда у нас само в миговете, когато гледаме вестарите да работят по онези сгради, които бихме искали да построим. Но ние притежаваме още много способности, освен силата и дар словото. Долавяме натиска на измеренията и можем да минаваме между тях без помощта на магия като твоята. Освен това се нуждаем от техните енергии, за да оцеляваме и да се развиваме.
— Значи аз не съм ви необходим.
— О, необходим си. — Ша-Каан пристъпи напред и се наведе към човека, сянката му го покри. — Да напуснем измерението си, без да знаем къде ще се озовем накрая, е толкова рисковано, че само глупавите и отчаяните си го позволяват.
— Щом сте виждали други хора, трябва да сте идвали в Балея — промърмори магът.
— Имаме видения като всички дракони. Съзирал съм безброй измерения, сред тях и твоето, когато са подходящо разположени спрямо нашето и са достижими за съзнанието ми. Но дори да виждаме, не можем да се пренесем там, за да прокараме връзка, ако не ни бъде показан пътят или не ни провърви след полет на сляпо. — Ша-Каан се настани по корем и сгъна предните лапи пред гърдите си. Септерн се отдръпна малко, за да му направи място. — Искаме ти да ни покажеш пътя към вашето измерение.
— Сигурен съм, че искате — прихна магът. — Но дори да ви е неприятно, ще минем и без помощта, която предложихте на хората птици. Харесвам си света и поне някои хора в него са ми симпатични.
— Ама че упорито човече! — изсъска Ара-Каан.
— Моля? — сърдито отвърна Септерн. — Кажете ми поне един убедителен довод да пусна и вас, и пламъците ви в моето измерение.
Ша-Каан затвори очи и вдиша бавно, изумен от търпението на Старейшините спрямо това нахалство. Но пък Септерн смяташе, че има сериозни причини да се инати.
— Ето ти довод — все някое Люпило ще открие прохода към измерението ви и ще поиска не да ви закриля, а да ви унищожи — сдържано изрече Ша-Каан.
— Но защо?
— Люпилото може да има само едно сродно измерение — обясни Лос-Каан, сякаш говореше на тъпичко дете. — Когато намери второ, незащитено измерение… а всички ние търсим такова, повярвай ми… незабавно унищожава поддържащата го структура, за да не бъде овладяно от враговете. Ако вашето измерение стане сродно за Каан, ние ще ви пазим, като го прикриваме от всички останали дракони.
— И очаквате от мен да повярвам, че още си нямате… хм, сродно измерение?
— Не разбирам въпроса ти.
— Откъде да знам, че не ме подмамвате, за да унищожите Балея с моя помощ?
Драконите не можеха да се смеят като хората, но четиримата споделиха чувство, което би подтикнало човек да се разкикоти неудържимо. Дори Септерн го долови и се стресна.