— Какво ви става?
— Уверявам те, Септерн от Балея — започна Ара-Каан, — че ако ти беше дошъл от измерение, сродно за някои от нашите врагове, съзнанието ти щеше да бъде недостъпно за нас и по това бихме те разпознали мигновено. И сега ветровете на Кеол щяха да разнасят пепелта ти, докато ние сеем разруха в твоето измерение през услужливо отворените от теб портали.
— Да, много смешно, няма що — кимна магът. — Да речем, че ви повярвам. Как ще ни закриляте? И по-важният въпрос — какво ще поискате от нас?
— Уместен въпрос, а отговорът може би ще ти е интересен, щом си задълбал в теорията на измеренията — каза Ша-Каан. — Всяко измерение и всяко същество, принадлежащо към него, имат свои отличителни белези. Ние можем да ги доловим, като слеем съзнанията си с твоето.
Септерн кимна в знак, че очаква да чуе останалото.
— Щом Люпилото научи тези отличителни белези, съзнанието на Каан може да скрие твоето измерение от други, враждебно настроени дракони. А когато силите ни нараснат с потока енергия от твоето измерение, ще попречим на останалите Люпила да получават дори видения оттам.
— Ще черпите енергия от моето измерение? Любознателността на мага надделяваше над подозренията.
— Да — потвърди младият дракон. — Пространството между измеренията е хаос от енергия без посока. Всички дракони я възприемаме, но тя само поддържа съзнанията ни. Живото измерение е подредена енергия. Намирането на сродно измерение е мечта на всяко Люпило, защото чрез енергията му драконите ще усъвършенстват ума си, ще трупат сила, ще се плодят повече и ще живеят по-дълго. Вашето измерение с неговата магия, знания за измеренията и огромна жизнена енергия е особено ценно.
Септерн се замисли дълбоко, сбърчил чело и напрегнато сплел пръсти. Ша-Каан не откъсваше поглед от него. Вестарите, макар и полезни, нямаха острия ум на този човек, а от предпазливия досег със съзнанието му драконът усещаше неговата мощ.
Накрая Септерн се взря нагоре в очите му.
— Тези отличителни белези… Щом ги имате… измеренията свързани ли са вече?
— Това е най-важната крачка, но не изчерпва свързването. Най-просто казано, белезите ни дават ярка светлина, към която да се стремим в прехвърлянето между измеренията, стига разположението им да го позволява. Твоето съзнание не може да възприеме белезите, макар че те съществуват.
— Сега разбирам — кимна магът. — Аз обаче владея други начини да откривам измеренията, иначе нямаше да се озова тук, нали?
— Така е — пак го погледна отблизо драконът. — За нас ще бъде много интересно да изучим твоите похвати.
Септерн се усмихна.
— Някой друг път. Кажи ми как да ви помогна в свързването на измеренията.
Две леки струи въздух от ноздрите на Ша-Каан се плъзнаха по лицето на човека.
— Лесно е. Помни, че ще проникна навсякъде в съзнанието ти и не се съпротивлявай, иначе ще бъде мъчително, а твоят ум е прекалено ценен и не искам да ти навредя.
— Ще се постарая. — Магът седна на скрит в тревата камък. — Почакай малко. — Той затвори очи. — Съзнанието ми е отворено както при подготовка за заклинание. Няма как да бъда по-готов.
— Великолепно.
— Започни когато искаш. Драконите пак се развеселиха.
— Вече го направих — каза Ша-Каан. — Съзнанието ти е необикновено. Можем да научим много един от друг.
— И сега какво?… — промълви Септерн недоверчиво.
— Сега можем да се прехвърляме във вашето измерение и да правим там каквото си поискаме — изрече Ара-Каан толкова студено, че и Ша-Каан се уплаши за миг, преди да осъзнае, че Старейшината се шегува.
Септерн пребледня като платно, но Великият Каан му позволи да си отдъхне. — За твое щастие чу истината от Ша-Каан. Във вашия свят се нуждаем само от повече хора с отворено съзнание като твоето. Ша-Каан ще ти покаже друг път за връщане в твоя свят и ще ти обясни точно какво искаме.
С това срещата завърши. Старейшините се отдалечиха без нито дума повече, а Ша-Каан остана със Септерн, първия Драконан в Балея.
— Ела. Ще ти покажа как ще се свържат нашите измерения.
Помощникът влезе тичешком във Волнокрил и прекъсна потока на спомените.
— Велики Каан, винаги съм готов да ти служа. Драконът понадигна глава от влажната пръст. Вестарът пред него беше сред високите мъже от своята раса, може би достигаше на височина пет стъпки. И макар че отдавна бе навлязъл в средната си възраст, запазваше якото мускулесто тяло, присъщо за този народ. Косата му имаше цвета на изсушена Огнена трева, подстригана късо над големите чувствителни уши. Започваше малко над веждите и стигаше до средата на шията. Очите му бяха огромни и закръглени, с наситен тъмен оттенък на синьото и в сумрака на Волнокрил виждаха както навън. Сплетената брада показваше, че е помощник на Великия Каан, и висеше до гърдите му. Щом свързаха съзнанията си, не изрекоха повече думи.