— Ша-Каан, твоят зов беше неотложен.
— Джата, тук ще дойдат хора през портала на Септерн. Не бива да ги изгубим. Носят белезите на нашето сродно измерение и ние се нуждаем от помощта им.
Джата преглътна насила, капките пот по челото му избиваха не само заради горещината под купола.
— Кога ще дойдат?
— Скоро. Не мога да предвидя точно. Труден ще е пътят им до тяхната страна на портала. Но ти се подготви още сега за посрещането им. Не рискувай те да стигнат до портала преди вас. Ти също иди там и нека с теб тръгнат достатъчно вестари, за да се опазите от опасности на земята. Люпилото не може да ви брани от въздуха, иначе ще привлечем нежелано внимание. Тръгнете след три завъртания на светилото.
— Както заповядаш, Велики Каан — склони глава Джата. — Позволи ми да попитам защо идват те?
— На тях е възложено да премахнат пробива в нашето небе, за да не застрашава Люпилото.
— Трудна задача…
— Да, трудна.
— Ти се тревожиш дали ще успеят?
Ша-Каан се взря в него и примигна съвсем бавно, а езикът му се стрелна по клепачите.
— Не знам. Те са хора. Колкото и да са крехки, вярват в силата си. Но у тях има нещо… Твърдост. И находчивост. Разполагат и с магия, която може да ни бъде полезна. — Ша-Каан сдъвка малко Огнена трева. — Трябва да си почина. Върви и започни подготовката.
Мислите на дракона пак се понесоха към миналото. Септерн не остана Драконан за дълго. В нрава на този забележителен човек винаги бе имало нещо опасно и необуздано. Затова Каан тъй и не научиха тайната как той открива измеренията.
Един вестар бе отвел Септерн в Залата на сливането — огромни помещения под земята, само отчасти разположени в измерението на Каан. Самият Ша-Каан се сниши на влизане, защото вратите и на тази зала бяха като в днешния Волнокрил — твърде малки за туловище на дракон.
— Големи порти, през които да мине изправен дракон, са тежки и безполезни — отговори Ша-Каан на въпроса на мага. — Аи едва ли е нужно да ти описвам с какви усилия бихме ги направили.
Залата на сливането бе създадена с надеждата, че все някога ще бъде открито подходящо за Каан сродно измерение. Щом се разнесе вестта, че жадуваното най-сетне се е случило, вътре загъмжа от вестари, подготвящи церемонията, виковете им отекваха из дълбините. Вяха стотици, но великанските кухини сякаш останаха празни. Излъскаха мрамора и мозайките, избърсаха праха от статуите и натрупаха достатъчно Огнена трева в помещенията, които побираха двеста дракона.
Ша-Каан си спомни как леко докосваше съзнанието на Септерн и долавяше какво чувства магът от Балея…
Септерн не се бе отърсил от подозренията въпреки явното дружелюбие на младия дракон. Дързостта му прикриваше тежките опасения за цената, която Балея щеше да плати за уговорката му с Люпилото Каан.
Залата беше най-гигантският градеж, който бе виждал — дълга стотици стъпки, с невидим в мрака таван. Факлите по стените само подчертаваха размерите й. Едва различаваше арката отсреща. Очите му постепенно свикнаха със сумрака и разстоянието, тогава разбра, че има общо осемнадесет арки и през тях може да мине и най-едрият дракон. Погледът му не успяваше да проникне отвъд тях.
Септерн тръгна по края на залата, разглеждаше изваянията на дракони и мозаичните пана, изобразяващи битки. После се насочи към близкия свод. Щом надзърна навътре, в ума му се оплетоха представите за плътно запълнено пространство и абсолютна пустота. Пулсът му се ускори от познатото преживяване.
— Интересът ти се разпали — подхвърли Ша-Каан.
— Какво е това място? Почти можеш да напипаш силата, стаена в него…
— Нашето съответствие на твоите портали. Виждаш коридор, свързващ измерения. Избери си някой и влез, аз ще те следвам.
— Ако не си против, влез пръв. Да речем, че се боя от непознатото.
— Или не се доверяваш на Каан. Както искаш. Септерн се усмихна със стиснати устни. Ша-Каан тръгна към арката, пазеше равновесие с полуразперени криле. С всяка стъпка оставяше дълбоки отпечатъци в меката пръст. Привидно муден, драконът се скри в коридора и подвикна оттам:
— Не се мотай, ей сега ще дойдат и други Каан. Вдясно се появи още един дракон, придружен от вестари.
Внезапно раздвиженият въздух разроши косата на Септерн. Трети дракон се прехвърли в залата точно зад него. Магът се уплаши, че златистите туловища просто ще го смажат, и хукна към високия свод.