— Ако не се блъснеш в него… — Септерн се почеса по темето. — Ясно е за какво намеквам, нали?
— Има разлика. Умело прикритият отличителен белег на практика е незабележим. Дракон, който не го познава, ще мине през същата точка в пространството между измеренията, без изобщо да припари до онова, което търси. — Ша-Каан изви шия и се взря отблизо в очите на мага. — Е… Съгласен ли си да бъдеш моят Драконан?
— За мен ще бъде чест — кимна Септерн. — Но имам още един въпрос. Говорехте колко е важно да бъде опазена структурата на сродните измерения. Какво означава това?
Дъхът на Ша-Каан облъхна лицето му, а съзнанието му сподели дружелюбието и радостта на дракона.
— Магове и Каан ще напредват заедно… — тихо промълви Ша-Каан. — За да отговоря на въпроса ти, ще дам пример с вашето измерение. Балея, разбира се, е само един от континентите във вашия свят, но съсредоточаването на магията там му придава огромно значение. Свързването на измеренията зависи от Драконани, които ще избереш и ще представиш чрез мен, но ще се опира на множество места, които трябва да останат непокътнати. Едно от тях е вашето езеро, средоточието на магията. Други са ядрата на древните магически кули в градовете на Школите. Скалният масив близо до най-големия град в Балея — вие го наричате хребета Таранспайк — също е такова място. Твоят дом ще стане такова място. Дракони могат да унищожат всичко това. Трябва да опазим структурата и от тях, и от силите в самите вас, които могат да събарят планини. — Ша-Каан изви глава като озадачено куче. Септерн едва не се засмя на нелепото сравнение, което му хрумна. — Ти се безпокоиш от нещо.
Магът осъзна, че тревогата сигурно е изписана на лицето му, но решението на проблема беше пред очите му. Щеше му се да види как някой човек ще се опита да отнеме амулета от Ша-Каан…
— Това бе една от причините да отида при хората птици — обясни той. — Сътворих нещо, което не е по силите ми да унищожа, но не искам да попадне в ръцете на неподходящ човек от Балея. Исках да мина през портала, за да го скрия, но ме обзе любопитство и така те срещнах. Част от тайната е при хората птици, може би е най-добре ти да съхраняваш останалото.
— Какво е това нещо?
— То може да заличи всички структури, които ти изброи. Това… — Септерн свали амулета, окачен на шията му — … е първата част от ключа към тайната. Говоря за едно заклинание, което е твърде могъщо. Наричам го Крадеца на зората.
ГЛАВА 10
През следващата нощ отрядът, потеглил от Парве, се раздели на три. Щом хапнаха вечерта, Стилиан осъществи мисловна връзка, както бе обещал, поговори набързо с Илкар и яхна коня си.
Елфът се бе озъртал към него през деня и забелязваше, че нито раменете му бяха толкова изопнати, нито блясъкът се явяваше в очите. Мяркаше се друго, по-зловещо изражение — стаена ярост, от която лицето помръкваше, устните изтъняваха, а мускулите на шията се напрягаха като въжета.
Стилиан не пожела да сподели накъде тръгва, само подхвърли, че трябвало да се добере до приятели колкото се може по-скоро. Явно не го интересуваше, че и Дарик ще потегли сутринта на юг към Гиернатския залив. Бившият Господар на хълма заяви, че Закрилниците нямат нужда от почивка, а конниците на Дарик само ще го бавят.
Но когато препусна сред подредените в защитен ромб Закрилници, остави смут и несигурност зад себе си. Гарваните бяха решили да тръгнат след полунощ, за да продължат по пътеката северно от Теренеца преди утрото, без никой да ги зърне. Сега седяха с Дарик, на когото никак не му допадаше, че ще върви по следите на Стилиан.
— Ако се натъкне на неприятности, за нас ще бъдат десет пъти по-лоши.
— Изберете друг път — сви рамене Дензър.
— Да бе, като че ли има стотици други — подсмихна се Троун.
Дарик кимна и добави:
— Тъй, тъй, съвсем случайно ни щукна да вървим подире му.
Някой прихна.
— Само предложих най-очевидното решение — изсумтя Дензър.
— Май ще е по-добре да се занимаваш с магиите си — ухилен го посъветва Троун.
— За какво са ми, по дяволите? — сърдито отвърна тъмният маг. — Като гледам, нямахме задълго полза от Крадеца на зората, нали?
Дарик се престори на глух.
— Е, до Гиернатския залив се стига през различни места, но всички пътища, освен един, крият рискове и за конете, и за ездачите. Лошото е обаче, че минава през пет-шест села, които трябва да заобиколим. Ако Стилиан реши да гази направо и да руши, трудничко ще стигнем до залива през бъркотията, която оставя след себе си.