— Елате с нас — предложи Хирад. Дарик завъртя глава.
— Няма да застраша с провал вашата задача. Все някак ще се промъкна. Винаги успявам — засмя се той.
— О, богове, сега говориш като Хирад — промърмори Илкар. Още беше потиснат, но му олекна малко, щом чу от Стилиан потвърждението, че Школата в Джулаца не е превзета.
— Онзи маг, с когото Стилиан се е свързал… — промълви Незнайния. — Знаем ли къде е? Може да ни помогне много, когато се доберем до Джулаца.
— Магьосница — поправи го елфът. — Не е съобщила точно къде се крие, но Дензър получи от Стилиан образа й чрез маната.
— Добре. Ще се нуждаем и от нея, и от други наоколо, когато прекосим залива.
— Представям си — поклати глава Илкар. — Гарваните събират по пътя си настървени за бой бегълци от Джулаца и ги повеждат в дръзка атака срещу западняците. И както винаги Незнайния воин е начело. — Той потупа внушителния мъж по ръката. — Това май ще е непосилно дори и за нас, но ти благодаря, че се опита да ме ободриш.
Незнайния се протегна с прозявка.
— Не прибързвай. Ако бегълците са мнозина и наистина срещнем пратената от Дордовер войска, може би ще отървем твоята Школа.
— Ти си се отнесъл в света на приятните сънища.
— Не е зле всички да навестите тоя свят — обади се Дарик. — Лягайте, защото ще ви събудя след четири часа.
Когато отблъснаха западняците обратно към града, барон Блекторн и войниците му си извоюваха огромно предимство — свободни и безопасни пътища към Гиернат. Той изпрати дузина ездачи на бързи коне, за да известят южното пристанище за пристигането на отряда. Не поиска от маговете си да потърсят мисловна връзка, пазеше силите им за непредвиден нов сблъсък със западняците. В запечатаното писмо изброяваше колко мъже, коне и припаси са необходими, без да уточнява за какво ще ги използва.
Сега седеше до бавно оздравяващия Гресе в бивак на шест дни път от Гиернат. Настроението на техните хора беше по-ведро, знаеха какво предстои, вместо само да броят загубите в безнадеждни набези. Имаха цел, в която всички вярваха, и бяха решени да си върнат отнетите домове.
— Щом влезем в града, следващата ни цел е Таранспайк — подчерта Блекторн.
Гресе го изгледа засмян.
— Може би по-важни задачи ще ни задържат около Гиернат. Има време за похода към Таранспайк. В края на краищата Понтоа няма да го разруши. Колко жалко, че не пожела да хвърли тази силна войска в битка за бъдещето на страната си!
— Вдън земя да потъне… — промърмори Блекторн.
Въображението му подсказваше как наглият самодоволен Понтоа пирува с подлизурковците си около масата на Гресе в останалия беззащитен замък Таранспайк. Но нямаше дълго да се радва на плячката. Или западняците, иди войниците на самия Блекторн щяха да го накарат да пълзи страхливо в краката им. Баронът би отрекъл, че е кръвожаден човек, но щом видеше горчивината и мъката в очите на Гресе, му се искаше да изтръгне сърцето на Понтоа и да го натика в собствената му ненаситна уста.
— Трябва да изпратим вестоносци при всички барони и лордове, не само при членовете на Търговския съюз на Корина — напомни Гресе.
— Ще се погрижа за това в Гиернат. Там ще знаем поточно какво да поискаме.
Блекторн се извърна към мрака и стисна със зъби горната си устна.
— Какво има? — попита Гресе.
— Ще бъдем пред стените на моя град след десет-дванадесет дни. Дотогава западняците могат да го укрепят или да го изравнят със земята. Ясно е обаче, че няма да седят със скръстени ръце. Трябва да избързаме поне с два дни, иначе ще закъснеем. Не искам да изкача билото на Баланската планина и да видя владенията си опожарени.
Свещите горяха до късно в Кулата на Джулаца. Съветът от три часа обсъждаше все по-нерадостния избор след заплахата на Сенедай. Нарушиха прастарата традиция и поканиха Кард да участва, защото беше немислимо да го държат настрана.
Керела изслуша безброй високопарни слова колко жизнено необходимо е да бъде съхранена магията на Джулаца заради равновесието в Балея, колко благодарни трябва да бъдат хората от града на своите магове и как общото благо на Балея е по-важно от близката опасност, надвиснала над онези, които щяха да загубят живота си в Покрова.
— Всичко опира само до няколко въпроса — обобщи тя. — Ще изпълнят ли заканата си западняците? Можем ли да попречим на хората зад стените да видят какво става пред тях? Наистина ли сме принудени да погубим Школата, за да предотвратим това изтребление? И дали така няма да навлечем още по-масова гибел?
— Общо взето, това е — кимна Барас. — Мисля, че Кард може да отговори на първите два въпроса.