— По-сигурно е от димните сигнали, нали? — подхвърли на съгледвача, докато разгъваше шифрованите съобщения.
— Да, господарю…
Усмивката на боеца замръзна, щом видя изражението на Тесая.
— Господарю?
— Проклети да са! — застърга гласът на вожда. Загърби стреснатия съгледвач и стремглаво се спусна по стълбата, забравил за предпазливостта. Неговите конници не намерили владетеля Таоми, затова пък видели трупове на войници и шамани, оставени да се разлагат на полесражението. Имало и пепелища от погребални клади по източен обичай. Открили следи от припряно отстъпление на юг. Продължавали да търсят, но се придвижвали бавно и скрито.
Кой е разгромил войските? Замисълът бе да настъпят толкова устремно, че да не бъдат застигнати от армията на Гиернат. Никой друг, освен богатия барон Блекторн. Споменът за неговото вино остави кисел вкус в устата на Тесая. Не му се вярваше обаче, че Блекторн е събрал достатъчно сили, за да затрудни Таоми. Някой го бе подкрепил.
Прочете съобщенията още веднъж и се запъти към казармите, където държаха пленниците. Щеше да изтръгне отговори от онзи дебелак Керус. Иначе мечовете на западняците щяха да се окървавят. Сега не можеше да си позволи милост. Тесая искаше да научи какви войски има насреща си и осъзна, че е готов почти на всичко, за да постигне целта си.
Небето на изток скоро щеше да избледнее. Барас стоеше върху Кулата и се взираше в притихналия град.
В такива мигове беше лесно да се подлъже, че всичко е както преди и няма нашественици около Школата, а призори няма да бъдат погубени безжалостно петдесет невинни. Невинни, чиито души щяха да заситят за малко неутолимия глад на демоните.
Две неща обаче не му позволяваха да се заблуди — потискащият Покров наоколо и почти завършената подвижна кула на западняците. Обсадените не бяха познали за какво я строят. Нашествениците изобщо не понечиха да проникнат с нея през Покрова. Високата почти осемдесет стъпки кула имаше колела, за да я бутат около Школата, а железният обков щеше да я предпазва от огън и повечето заклинания. Искаха да знаят какво става вътре. Барак и признаваше, че проявиха здрав разум, и ги проклинаше за това.
Силното зрение на стария елф проникваше през сивото було около стените. Западняците не бяха оставили пленниците да безделничат. Още на шест места из града имаше наблюдателници, бяха започнали да издигат и дървена стена, макар че щяха да я строят бавно. В земите наоколо нямаше да намерят подходящи дървета в изобилие, а Джулаца се бе разпрострял нашироко. Въпреки това след три седмици прогонването им от града щеше да стане несравнимо по-трудно.
Барас плъзна поглед и по вътрешността на Школата. Трите дълги Изпитателни зали, учебните стаи, старата Сборна зала, аудиторията — навсякъде бяха настанени бегълци, освен в Библиотеката и складовете с храни.
Въпреки ранния час поне стотина души обикаляха из двора. Кард не бе мигнал през нощта и вече мнозина знаеха каква гибел е отредена за нещастниците, подвластни на племенния вожд. Досега обясненията му пробуждаха тъга и страх, но не и гняв.
Барас реши да направи последен опит за печелене на време. Слезе бързешком от Кулата и закрачи припряно по калдъръма към северната порта. Качи се над нея и изненада часовия.
— Извинявай, трябва да говоря със Сенедай.
Насред площада, делящ Школата от най-близките постройки, трима западняци седяха около малък огън.
— Искам да говоря с вашия вожд! — провикна се Барас. Тримата вдигнаха погледи към него. Видя ги да се мръщят. Единият пристъпи по-напред, свил шепа зад ухото си.
— Трябва да говоря с вашия вожд — повтори елфът.
В отговор чу думи на племенно наречие, а западнякът вдигна рамене.
— Ама че си слабоумен! — процеди Барас и изрече силно и бавно: — Сенедай. Доведи Сенедай. Разбра ли?
Сякаш мина цяла вечност, преди онзи да кимне и да изтича тромаво нанякъде. Пътьом каза нещо на другите двама, които се разсмяха, вторачени в Барас.
— Смейте се, докато можете…
Елфът също им се усмихна и махна с ръка. Не се наложи да чака дълго. Сенедай излезе от сенките, виждаше се добре в осветения кръг около огъня, а и зората наближаваше.
— Изчака почти до последния миг, магьоснико — каза вождът, когато спря на безопасно разстояние от Покрова. — Да смятам ли, че ще се предадете?