— Да, владетелю Сенедай, но не днес призори. Не сме готови.
Сенедай изпръхтя.
— Значи петдесет от вашите сънародници ще умрат съвсем скоро.
Той понечи да се обърне.
— Не, Сенедай, почакай!
Западнякът разпери ръце и пак го погледна.
— Слушам те, но това нищо не променя.
— Не си разбрал добре в какво положение сме поставени. — О, напротив. Отчаяни сте. Нямате изход и се опитвате да печелите време. Не съм ли прав?
— Не си — увери го Барас. Надеждата поначало беше слабичка, но сега знаеше, че опитът му почти сигурно ще е напразен. — Хората от града са уплашени. Нуждаем се от време да ги успокоим, да ги убедим, че ти държиш на думата си. По-важно е обаче да приключим със задълженията си към Школата.
— Защо? — завъртя глава Сенедай. — Не можете да изнесете нищо през портите, а каквото оставите, става наше. Бегълците при вас има защо да се плашат от нашата сила и свирепост, но единственият начин да повярват, че не унищожаваме безразборно всичко по пътя си, е да се оставят на нашата милост.
— Призовавам те да проявиш не човещина, а благоразумие — укори го Барас. — Ще разсеем страховете им, което ще добре и за нас, и за вас. Но по-важното за теб е Школата да бъде безопасна, когато най-после влезеш победно през портата. За онези, които не разбират същността на маната, тя е опасна сила. Ако влезеш още сега, без да те придружава маг, не ми се вярва да оцелееш дълго.
— Заплашваш ли ме, магьоснико? — по-сурово попита Сенедай.
— Не, само ти казвам истината.
— Забави се цял ден преди да ми я кажеш.
— Съжалявам, владетелю Сенедай, но никога не сме били в такава безизходица и нямахме представа колко време е необходимо, за да спрем източника на своята магия. Това е задължително, иначе не само ти, а и целият град е застрашен.
Сенедай пристъпи от крак на крак, отвори уста, но размисли, обзет от съмнение. Барас се вкопчи в шанса.
— Казвам ти, че дори ако започнеш да избиваш невинни, няма да отворим портите и да премахнем единствената си защита. Не защото ни е безразлична съдбата на нашите сънародници. Тази Школа трябва да бъде безопасна, щом в нея няма да живеят магове. Безопасността на Джулаца е по-важна от живота на пленниците, избрани за екзекуция. Умолявам те да се вслушаш в думите ми.
Сенедай се взря за дълго в очите на Барас, но лицето му издаваше, че не знае как да провери правдивостта на думите му.
— Ще помисля — каза накрая. — Колко ще се проточи това затваряне на източника, от който черпите мана?
Елфът сви рамене.
— Шест дни, може би малко повече.
— Ти за глупак ли ме вземаш?! — изръмжа Сенедай. — Шест дни… А нямам никакво доказателство, че казваш истината.
— Не мога да ти дам доказателство — невъзмутимо потвърди Барас, — освен да напомня, че нищо не печелим, ако те лъжем. Никой няма да ни помогне. Разбирам, че нямаш търпение по-скоро да продължиш завоеванията си, но нали и ти искаш да оставиш зад себе си безопасни владения? А докато не сме готови тук, няма да е така. Правим това за всички.
— Ако лъжеш, лично ще ти отсека главата.
— Приемам.
— Шест дни… — промърмори Сенедай. — Може да ви дам два-три. А може и да не ви дам никакво време. От писъците на умиращите ще научите кога е свършило търпението ми. — Тръгна през площада, но поспря и пак погледна елфа. — Възползваш се от моето невежество в магията. Може пък да разпитам някой от пленените магове. Да науча това-онова…
— Нали уж всички били избити?
— И ти също като мен не би трябвало да вярваш на всяка дума, която чуеш.
Вождът повика един от часовите и се отдалечи от площада.
— Това вече е майсторски ход на посредник — промълви Керела.
Тя и Кард стояха с Барас в най-южната Изпитателна зала, където се събираше унила тълпа, за да чуе пълководеца.
— И какво по-точно се налага да сторите, за да прекратите магията на Джулаца? — попита Кард с невесела усмивчица.
— Нямам представа. Нищо, доколкото знам — увери го Барас. — Все пак съм изненадан, че той знае толкова малко за хаотичната природа на маната и пълната й безвредност в нейното естествено състояние.
— Браво на теб! — Генералът го тупна по гърба, но тутакси се настрои сериозно. — Сам разбираш, че няма да ни даде шест дни. Не е толкова тъп.
— Дори и един ден в повече ще спаси живота на сто и петдесет жертви — каза Керела.
— Не пренебрегвай ужаса на западняците от магията — напомни Барас. — А Сенедай се смята за победител. Няколко дни протакане няма да го притеснят.
— Колкото и да се боят от магията, опустошиха града — подчерта Кард и оправи униформата си. Гъмжилото в дългата зала притихваше. — Вие също сте прави, но нетърпението му скоро ще надделее. Пленниците не означават нищо за него, особено негодните за тежък труд. Очаквайте да прати в Покрова първо малките момичета и старците… след не повече от три дни.