— Склонна съм да се съглася — въздъхна Керела. — Не може да провери — обърна се тя към Барас — и ще реши, че си го излъгал. Ще започне да праща жертви в Покрова, за да ни накара да побързаме.
Елфът вече подозираше, че по неволя пак ще беседва със Сенедай. А Кард се обърна към събраните в залата около триста бегълци.
— Благодаря ви, че дойдохте. Благодаря ви и за търпението. Някои от вас вече са чули какво става отвъд стените. Но ще опиша положението за другите и ви моля да почакате с въпросите…
Барас престана да го слуша. Три дни… Западняците ги превъзхождаха по численост поне осем пъти, а като военна сила — многократно повече, но поне маговете се възстановиха. От Дордовер трябваше да дойдат на помощ, Покровът обаче възпираше мисловната връзка както всяко друго заклинание. Време беше да се подготвят. Той нямаше да предаде покорно Школата.
Щом всички зад стените научиха истината, можеха да говорят откровено. Ако Джулаца беше обречена, поне краят й щеше да настъпи в битка, която да остане завинаги в легендите.
ГЛАВА 11
Гарваните, или поне Илкар и Троун, дочуха слаби шумове от лагера на западняците дълго преди до слуха на всички да стигне плискането на водата по западния бряг на Тривернския залив.
Настъпи вечерта на шестия ден, откакто, се разделиха с Дарик и Стилиан. Водени от Троун, те разчитаха и на опита на Незнайния, за да прекосят все по-негостоприемните земи. Промъкваха се в подножието на Зъбите на Сунара, северните планини. Принудени да отбягват селата и стражевите постове на западняците, трудно намираха откъде да минат по канари, в гъсто обрасли с дървета долини, под огромни свлачища, около срутени камънаци и по студени плата.
През всеки от тези шест дни тревогата покълваше в душата на Хирад, докато гледаше как Дензър се затваря в себе си. Дори Ериан си патеше от променливото му настроение и благите опити да подхване разговор често й навличаха обидни изблици на гняв.
— Той май си е втълпил, че делото на живота му е завършено — каза тя на останалите в четвъртата вечер от прехода, когато Дензър пак се тръшна да спи рано. — Вярвам, че дълбоко в душата си още е привързан към мен, не му е безразлично и нероденото ни дете, но това не му стига и прикрива чувствата си. Толкова дълго е задълбавал в Крадеца на зората и се е опитвал да го овладее до съвършенство, че след изчезването на заклинанието е загубил опора.
— А заплахата от скорошно нашествие на дракони не е достатъчна да се опомни — промърмори Илкар.
— Няма нито хъс, нито енергия и това ми се вижда странно след снощи.
Ериан говореше за мисловната връзка, от която научиха по-точни измервания на сянката по пладне. Тя щеше да покрие изцяло Парве след малко повече от тридесет дни… ако Гарваните не измислеха как да затворят разкъсването. Тридесет дни до покоряването на Балея от дракони.
Но за Хирад това все още беше далечно бъдеще. Сега трябваше да се промъкнат покрай многото западняци на брега и да стигнат до Джулаца. Гарваните бяха спрели в падина на завет от хапещия вятър около залива. Над тях дърветата се клатеха и шумяха, тревата се притискаше към пръстта, а жилави храсти оплитаха клони с трънаците. Спуснаха се тук по дълъг кален склон, прорязан от свлачище между отвесни скали, затова навсякъде имаше обрасли с лишеи камънаци. Троун и Илкар се бяха промъкнали по отсрещната страна, за да огледат какво става на брега.
Хирад взе чашата горещо кафе и пак се зарадва на решението да не изоставят походната печка на Уил. По-рано през деня решиха, че с конете е по-трудно, и ги пуснаха на свобода в гориста долина. Насякоха с мечовете седлата и хамутите, отърваха се от всичко, което им се струваше ненужен товар. Но след кратък спор Троун нарами опакованата разглобена печка и дори не се задъхваше, докато я носеше. Сега бяха доволни, че могат да се греят около нея, без да се плашат от издайнически проблясъци. Тънките струйки дим от дървата вътре се губеха под тъмното небе.
— Колко път има дотам? — попита Хирад.
— Половин час, ако вървим бързо, но двойно повече, за да стигнем незабелязано. Трябва да минем по на север, иначе ще ни видят — обясни Троун.
— С какво ще се сблъскаме? — на свой ред попита Незнайния.
— Сам ще огледаш, отраженията от водата помагат. В бивака са към триста бойци, палатките им са подредени по племенния обичай — полукръгове около огнища и знамена. Има три наблюдателници, обърнати към сушата. В средата са опънали по-големи шатри, явно там съхраняват товарите за превоз през залива. Отъпканата пътека влиза в лагера от юг. За нас е добре да заобиколим от север, далеч от крайната наблюдателница, така ще рискуваме по-малко.