— А лодките? — напомни Хирад.
— Има предостатъчно — от малки платноходки до средно големи галеони за плаване в открито море, макар че само боговете знаят откъде са се сдобили с тях. Все ще намерим нещо, което да откраднем лесно.
— Видяхте ли какво има на отсрещния бряг? — попита Уил.
— Предполагам, че там са се укрепили по-сериозно — каза Троун, — но не можем да го различим оттук. Бездруго ще се насочим към Горанските водопади, за да не се натъкнем на западняците.
— Как ще си намерим коне?
— Имаме две възможности — отвърна Илкар. — Или да откраднем от западняците, или да се надяваме, че стражите при Тривернското езеро още са живи и здрави. Не е чак толкова невероятно, защото засега племената като че са проникнали само до Джулаца.
— Добре, докато си приказваме, всичко е наред — промърмори Хирад. — Да видим обаче как ще си присвоим лодка, без да събудим целия лагер.
— Допий си кафето и ела да погледнеш — подкани го Илкар. — Двамата с Троун измислихме нещо.
Не след дълго Гарваните лежаха в редица и се взираха надолу от билото на дългия, обрасъл с бурени склон, спускащ се към Тривернския залив. Пред очите им се откри временният лагер на западняците. Там беше тихо въпреки пламтящия по средата голям огън с насядали наоколо племенни бойци в близост до големите складови шатри. Имаше още запалени огньове край брега, открояваха се издърпаните на пясъка лодки и корабчета, иначе лагерът беше осветен само от процеждащи се през облаците лунни лъчи.
Хирад различи трите наблюдателници. От Троун и Илкар знаеше, че на всяка има двама часови и голям хлопатар. Южната стърчеше над края на пътя, който изчезваше в далечината на югозапад, до нея бяха огражденията за коне и добитък. Имаше също кокошарници и свинарници. На пръв поглед не личеше в лагера да има дестрани, но Хирад не се съмняваше, че все някъде държат бойни кучета, може би близо до шатрите, за да не се полакоми някой войник да бръкне в склада. Прецени, че Троун е прав — можеха да доближат лагера от север и биха рискували да ги видят само часовите от крайната кула.
— Тъй — заговори тихо Троун, — всички виждате откъде можем да влезем. Ще се движим по края на лагера, далеч от големия огън, за да се спуснем към брега. Трябва да премахнем часовите в северната кула, защото ще бъдем пред очите им. Илкар предлага двама души, скрити под Невидимо було, да ги издебнат и да им източат кръвта, без да вдигат шум. Така ще се отървем от първото препятствие.
— Тоест двама магове — вметна Дензър. — И за кои двама си е мислил Илкар?
— Питай направо мен — изсъска елфът. — Разбирам въпроса ти, представи си.
Хирад въздъхна.
— Нека действаме задружно, иначе ще ни накълцат — вторачи се той в тъмния маг. — Знам, че сега ти е тежко, но имаме още много работа и ти си ни нужен. Долу са се събрали към триста западняци. За колко време ще ни смачкат, ако надушат, че се каним да откраднем една от лодките им?
— Това го знам. Само ми беше интересно с кого Илкар ще изпълни тази дребна самоубийствена задачка.
— С теб, то се знае — отговори елфът. — Току-виж, се поразсееш от умуването какъв си страдалец.
— Изобщо не знаеш какво чувствам сега — надменно изрече Дензър.
— И така да е, знам как ще навлечеш беля на всички ни. Опитай пак да бъдеш полезен на отряда, може дори да ти хареса. Аз поне ще си отдъхна, ако това се случи.
— А ти опитай какво е да завършиш делото на живота си и то да се превърне в проклятие за теб! — изръмжа тъмният маг.
— Стига! — скастри ги Незнайния. — Нямаме много време. Троун, какво щеше да казваш?
— Всичко опира до наблюдателницата. Оттук виждате, че няма начин да минем направо — твърде стръмно е, пък и ще ни забележат отдалеч. Ще заобиколим през сенките под скалите.
— Това ли ти е целият план? — обади се Уил.
— Да, ако само искаме да се прокраднем спокойно в лагера. Ние обаче намислихме още две неща. Едното е за всеки случай, ако ни видят, второто… побъбрихме си за малък саботаж, щом бездруго сме тук.
— О, богове… — изсумтя Дензър. А Хирад се усмихваше.
— Много нелюбезно е да не ги навестим — каза той. — Я да чуя.
Стилиан не се отправи към Гиернатския залив. Изобщо нямаше това намерение, след като остави зад гърба си жалките остатъци от кавалерията на Дарик. Както се бе настървил, искаше с него да бъдат най-добрите, бързите и издръжливите воини.