Стилиан скръсти ръце на гърдите си. Изведнъж загуби желанието си да не допусне кръвопролитие. Може би западняците трябваше да видят това глупаво представление, за да им натрие носовете, че повторното превземане на Подкаменния проход не означава почти нищо за Магистрите от Ксетеск.
Знаеше, че застиналият като статуя Сил се вслушва в наблюденията на събратята си, усеща доколко е устойчива опората под краката му и следи всеки полъх по кожата на лицето си.
Западняците се подканиха безмълвно за общо нападение. Двете ръце на Сил сякаш се подчиняваха на отделни мозъци — мечът му отклони първия замах с брадва, а неговата брадва се завъртя назад и сцепи челото на единия от бойците, който се строполи и опръска земята с кръв и мозък.
Закрилникът светкавично направи обратен замах с брадвата, пресрещна удара над глава от следващия противник и завъртя оръжието си, за да избие неговото. В същия миг мечът се плъзна зад гърба му успоредно на земята и попречи на четвъртия да го намушка. Сил натисна с все сила дръжката на брадвата, извади от равновесие безпомощния западняк, пристъпи за пръв път в схватката и го запрати в другия до него. Двамата му противници се проснаха.
Пак се завъртя, за да отбие насочения към хълбока му меч, брадвата му изсвири на височината на корема и разпори гръдния кош на четвъртия западняк. Острието разпръсна широка кървава дъга на излизане от раната, а Сил вече се нахвърляше върху последните двама. Те се изправяха, но Закрилникът ги връхлетя, халоса с плоската страна на брадвата лицето на единия и прободе другия в сърцето. Преди Стилиан да му заповяда да спре, вече бе обезглавил последната си жертва.
Отново зае същата поза, от остриетата на оръжията му капеше кръв и попиваше в прахта, около него се въргаляха трупове, а тишината над неочакваното клане се разпростря като вълна.
Стилиан погледна към Риасу, който изцъклено зяпаше мъртвите си бойци.
— А сега помисли какво би ви сполетяло, ако се бие целият ми отряд, а аз го подкрепям с магия. Ти поиска тази смърт.
В очите на Риасу се появи страх, въпреки че позата му издаваше ярост от унижението.
— Ще умреш за това!
Той рязко спусна ръка надолу и от стената полетя цял облак стрели към плътно наредените Закрилници, които се взираха в Сил. Стрелите блеснаха в последните лъчи на слънцето и отскочиха от отдавна вдигнатия въздушен щит на Стилиан.
— Подлагаш ме на изпитание — кимна Магистърът от Ксетеск.
— Добре. Но сега искам да говоря с владетеля Тесая.
— Не смей да ми заповядваш! — озъби се вождът в гневна гримаса.
— Внимавай със следващите си думи — тежко изрече и Стилиан. — Твоите две хиляди бойци са далеч зад теб.
Очите на вожда пак показаха, че е уплашен — зашариха към десетината Закрилници, после и към равните им по брой, но не и по страховитост телохранители.
— Ще изпратя вест на Тесая, че желаеш да беседваш с него.
— Добре. Не искам да се пролива още кръв.
Риасу кимна намусено и се обърна, но гласът на Стилиан го накара да се екове.
— Давам ти срок да ми предадеш отговора до утре по същото време. Иначе ще мина през прохода с твоето съгласие или без него.
— Няма да забравя какво направи тук, Стилиан, владетелю на Ксетеск. Ще настъпи и ден, когато ще си сам. Бой се от този ден.
Риасу закрачи към дървената стена, но телохранителите му се бавеха, загледани в своите повалени сънародници.
— Отнесете телата — разреши Стилиан. — Той няма да ви стори зло.
Сил избърса оръжията си и прибра меча в ножницата, а брадвата в — калъфа. После се върна при отряда. Стилиан изпроводи с поглед Риасу и седна до огъня. Горкият глупак… Щеше да се убеди, вероятно от горчив собствен опит, че никой маг от Ксетеск, особено един от най-старшите, не остава сам нито за миг.
ГЛАВА 12
Гарваните вървяха бързо по дерето, където бяха спрели за няколко часа. Върколакът водеше, Незнайния вървеше до него, последен беше Хирад.
Имаше спорове за какви ли не идеи да се сдобият с лодка. Най-лесно би било маговете да се прикрият с Невидимо було, да откраднат една и да я откарат нагоре по брега. Отхвърлиха възможността по най-простата причина — и двамата трудно различаваха нос от кърма. Посмяха се, когато Илкар призна, че тъй и не се научил да плува и дори изпитвал страх от водата. А и Гарваните искаха да нанесат сериозни щети на враговете.