Илкар не можеше да се спусне, без да събори Дензър, а и промяната в посоката на движение също би го издала. Ама че глупаво се насадиха…
Часовият се изправи, но стоеше пред пролуката в дъсчения парапет около площадката. Без да вдига очи към него, Илкар хвана последната стъпенка, а с другата ръка извади кинжал от ножницата. Вече нямаше избор.
— Богове… — прошепна беззвучно и се хвърли нагоре.
Острието потъна в слабините на западняка, който изпъшка от болка и смайване. Залитна назад и се свлече на дъските. Дръжката на ножа се изскубна от пръстите на Илкар.
Елфът стъпи в лявата половина на площадката, защото Дензър щеше да мине отдясно. Другият западняк се обръщаше, опулен пред неочакваната гледка. Отваряше уста, но кинжалът на Дензър се заби точно в гърлото му и раненият само изгъргори, впил пръсти в раната.
Илкар се наведе с втория си кинжал към мъжа, когото намушка между краката. Прекъсна скимтенето му, като заби острието в окото чак до мозъка. Вторият западняк още дърпаше втрещен ножа в гърлото си и отстъпваше заднешком.
Елфът забеляза опасността твърде късно, Дензър също не скочи навреме. Докопа дебелите кожи около тялото на жертвата си, но западнякът вече падаше и отметнатата настрани ръка цапардоса хлопатара. Стовари се мъртъв на пода, а хлопатарът се откъсна от въженцето и отлетя встрани от кулата.
— Дано ни провърви… — промърмори Илкар.
— Няма — отрезви го Дензър.
Хлопатарът издрънча гръмко на скалите и шумът сякаш отекна из целия лагер.
— Поне другите ще знаят, че сме на кулата — каза Дензър.
— Загазихме — прошепна елфът. — Как си със западняшките наречия?
— Никак.
От втората кула долетяха раздразнени гласове. И отдолу се чуваха неясни въпроси и подвиквания.
— Не се показвай над парапета — настоя тъмният маг.
— Благодаря за съвета. Имаш ли още някоя ценна идея?
— Ъхъ. Открадваме лодка, веднага се научаваме да движим платното и повече не се занимаваме с никакви наблюдателници.
Дензър изпълзя към пролуката в парапета. От близката кула викаха все по-настойчиво и сърдито. После млъкнаха и след миг техният хлопатар задрънча, за да вдигне на крак целия лагер.
— Богове, как се оплескахме…
Илкар надигна глава да погледне какво става, но Дензър го дръпна надолу. Очите му внезапно заискриха.
— Нали искахте саботаж? Ей сега ще ви изпълня желанието.
Затвори очи и се приготви за заклинание. Илкар се ухили.
Троун бе свалил раницата от гърба си и тъкмо събличаше кожените дрехи, когато Хирад настръхна от дрънченето на падналия хлопатар.
— Троун, може би няма нужда да го правиш… — нерешително каза Уил, бръчките се врязваха по дълбоко в челото му.
— Трябва да им отвлека вниманието, иначе ще убият Илкар и Дензър.
— Съмнявам се — отвърна Хирад.
— Ние сме седмина срещу триста. Нека имаме по-голям шанс в битката.
— Но не това е истинската причина, нали?
Уил вдигна поглед към обрамчените с жълто зеници на своя приятел. Те се разшириха от гняв преди Троун рязко да завърти глава.
— Сега не му е времето за тези приказки. — Той се обърна към Хирад. — Не ме чакайте на брега. Мога да плувам и ще ви намеря.
Голият върколак легна на земята. Незнайния нагласи на гърба си печката и меча на Троун. Уил направи вързоп от дрехите и ризницата му и го нарами.
— Хайде, тръгвайте — настоя Троун. — Ще ви настигна. Нощта се огласи от ядосани викове и шумна бъркотия.
Хирад поведе тихо Гарваните покрай канарите. Скоро видяха наблюдателницата, брегът извиваше наляво, където беше лагерът. Нищо не помръдваше под навеса.
— Къде са?
Сякаш в отговор на площадката се изправи силуетът на Дензър. Разпери ръце и ги сви към гърдите си. Шест пламтящи стълба разцепиха с вой въздуха и заляха ненадейно лагера с ослепителна светлина. Всеки се заби в голяма шатра, за да сее страховитото си опустошение.
Стълбовете на Адския огън търсеха живи души, за да ги изпепелят. Догадката на Дензър се потвърди — в шатрите спяха пазачи и кучета и огънят прогори платнищата, за да ги достигне. Овъгляваше сандъци, пушени бутове, сушен зарзават, зърно, въжета, стопяваше остриета на оръжия. В три от шатрите избухнаха чували с брашно. Могъщата ударна вълна разхвърля горящи парцали, трески и късчета, пламъците блъвнаха встрани, цели огнени стени поглъщаха хората и палатките наоколо. Бдящата около лагерния огън стража беше обречена.
— Гарвани, напред! — кресна Хирад, щом в лагера настана хаос.