Стори му се, че дочу смях със следващия повей на вятъра, докато тичаше към кулата. И Илкар стоеше до Дензър, отгоре полетяха Огнени кълба, стоварваха се върху палатките в северния край и ги подпалваха заедно с неуспелите да излязат хора. Нови писъци се смесиха с яростните заповеди и тътена на двайсетина пожарища. Западняците се разтичаха — носеха кофи, спасяваха припаси, изнасяха обгорени хора.
Малка група се устреми да пресрещне Гарваните и да се разправи с маговете на кулата.
— Ериан, вдигни щита — бързо каза Хирад. — Трябва да ги ударим, и то веднага.
— Ей сега.
Той изрева свирепо и налетя на първия западняк. На три разкрача вдясно Незнайния пазеше никой да не ги заобиколи отзад.
Варваринът замахна от ляво на дясно, противникът отби и се дръпна. Хирад го притисна с удар към шията, който западнякът отклони, но не успя да реагира на третата атака — Хирад обърна меча във въздуха и разсече огромна рана в гърдите му. Кожите върху племенния боец се просмукаха с кръв, той се олюля. Варваринът пристъпи напред и го прободе в сърцето.
Обърна се — Незнайния се разправи с двама, като разпори хълбока на първия и заби ботуша си в корема на втория чак до гръбнака. Идваха обаче още западняци и Хирад прецени какво могат да направят в момента.
— Илкар, двамата сте ни нужни тук! — подвикна той.
— Хрумна ни нещо по-добро — отвърна елфът. — Идете на брега, ще се видим там.
Хирад пак се съсредоточи в схватката. Огънят бушуваше в средата на бивака, вятърът го разнасяше към все повече палатки, а уплашените животни в огражденията вдигаха ужасен шум. Двайсетина западняци тичаха към Гарваните. Незнайния почукваше с върха на меча по земята и ги чакаше.
— Ще поема онези отляво — подхвърли той, щом усети погледа на приятеля си.
— Уил, застани вдясно от мен — веднага нареди варваринът. Ериан обаче се промуши между него и Незнайния, присви колене и разпери ръце.
— Леден вятър…
И те усетиха внезапното изстиване на въздуха, когато конусът от магически студ излетя от пръстите на Ериан и се заби в средата на настъпващата група. Ядрото на заклинанието обхвана шестима — стовариха се на земята, впили пръсти в лицата си, устните им слепени от лед, очите замръзнали и напукани, а мъчителните писъци заглъхнаха в мънкане.
Но и другите покрай тях усетиха как кръвта замръзва в голата кожа, мечовете паднаха от изтръпналите им пръсти. Всички се поколебаха пред напора на вледеняващия въздух. Преди да се опомнят, Троун им скочи изневиделица. Огромният вълк бе приближил тихо, но сега виеше. Разкъса гърлото на един боец, с могъща лапа зашемети друг.
Хирад понечи да се хвърли на помощ, но гласът на Незнайния го спря:
— Остави го да ги разпръсне. Не могат да му навредят. Да отидем на брега.
Минаваха край първите изгорени палатки, когато тъмна плетеница от крайници и тела прелетя над Хирад, който трепна и сгуши глава. Дензър спря във въздуха, разперил Сенчести криле и обгърнал с ръце Илкар.
— Ще направим още поразии. Качвайте се в лодка и се отдалечете навътре. Ще ви настигнем По въздуха.
Илкар не каза нищо, подготвяше заклинание, стиснал клепачи.
— Внимавай, Дензър… — помоли Ериан.
— Само за това ще си мисля.
Той изхвърча стремително нагоре и се зарея към южния край на лагера. След миг-два портите на огражденията за коне и крави се пръснаха и животните се втурнаха навън обезумели.
— Хайде, Гарвани! — подкани Хирад и хукна към брега.
Троун надушваше пожарите, страха и кръвта, смесени с миризмата на вкусни животни и на кучета. Провираше се ловко в тревата, с която кафеникавото му тяло се сливаше в нощта. Спря в края на земята, заета от хора, не обръщаше внимание на безбройните миризми. Пред човека побратим се събираха врагове, заплашваха го с лъскави оръжия. В паметта на вълка отекваше ръмженето на глутницата, мирисът на гора го завладя и той скочи, тласнат от инстинкта.
Първият враг дори не успя да се извърти към него. Челюстите на Троун се сключиха на оголеното гърло, лявата лапа събори жертвата на земята, а дясната отхвърли друг враг встрани. Кръв пръсна в устата на вълка и полепна по муцуната му.
Стъписаните врагове побягнаха. Троун изви глава. Мъжът брат и другите се отдалечаваха забързано. Водата… Мозъкът му се бореше да си спомни. Да, щеше да ги догони при водата. Вълкът нададе вой и тръгна след мъжа брат, потисна желанието да подгони някое от вкусните животни, пръснали се наоколо.
Троун мина до първата редица от платнени бърлоги, чиито обитатели бяха мъртви или се щураха насам-натам.
Чу вдясно тревожен вик. Трима врагове бяха тръгнали към мъжа брат. Вълкът се вряза в единия и го запрати в другите. Опиянен от кръвта, разкъсваше и дереше.