Някой враг го удари отгоре с остро оръжие. Хълбокът на вълка засмъдя и той изквича. Обърна се към мъчителя, който се блещеше тъпо в него. Макар да вложи цялата си ярост в удара, дори не бе порязал огромния вълк, който пристъпяше към него с блеснали зъби.
Дензър се издигна високо над догарящите шатри, за да огледа страшните поразии, които двамата с Илкар причиниха толкова зрелищно. Изпадналите в паника западняци се мъчеха да гасят по краищата на пожара, но макар че си подаваха пълни кофи с вода, бяха безпомощни пред адската опустошителна жега. А след Силовия конус, с който Илкар пусна на свобода животните, коне и крави газеха наред хора и палатки в стремежа да се отдалечат от пагубния огън.
По-наляво Троун прегриза ръката на окаян боец, който изтърва меча. Другите Гарвани тичаха към брега и засега никой не им налиташе.
Илкар започваше да натежава в ръцете на Дензър, колкото и силен да беше.
— Още какво можеш да направиш? — попита той.
— Огнени кълба или един Силов конус. Искам да ми останат запаси, за да вдигна щит над лодката. По-важно е ти колко ще издържиш.
— Ще научиш — обеща Дензър.
— Как?
— Като паднеш.
— Колко си остроумен…
— Хайде, направи ги тези Огнени кълба. Ако ударим и по онези, които носят вода, ще се измъкнем оттук невредими.
Илкар кимна и затвори очи, устните му помръднаха, пръстите му описваха сложни овали във въздуха. Дензър виждаше как опитният маг се подготвя с минимални движения, пръстите му създаваха формата едновременно със словата, Не прахосваше мана от запасите си. Елфът бе постигнал изключителна вещина с годините, през които бе прилагал магия в твърде опасни стълкновения.
И въпреки това започваше да го наляга умора, а Дензър се чувстваше свеж както преди мига, в който се прикри с Невидимо було. Нещо се бе случило с него, докато извършваше Крадеца на зората. Откриваше нова връзка с маната, вкоренена в самата му същност. Сега можеше да я оформя по непознати доскоро начини. Стигна до равнището, на което Стилиан използваше смайващо пестеливите си и светкавични похвати в заклинанията. Дензър обаче не само разбираше как да го прави, а се чувстваше слят с основата на магията.
Илкар даде знак с глава, че е готов. Сега се взираше в набелязаната мишена. Дензър прелетя над веригата от хора, подаващи си кофи.
— Огнени кълба…
Илкар плесна с ръце и разтвори длани, Между тях светнаха три оранжеви сфери, уголемиха се колкото портокали, преди елфът да ги запрати надолу с разперени ръце. Вече бяха колкото човешки глави, когато се врязаха в беззащитните западняци. Пламъците изригнаха, виковете на горящите хора заглушиха пукота на предишните пожари.
Дензър се спусна към брега, ръцете го боляха от раменете до китките.
Хирад подмина тичешком последните палатки до брега, а западняците се простиха с надеждата да опазят лагера си и се втурнаха да помагат на съплеменниците, чиито изтерзани писъци огласяха нощта.
Пред него Троун поспря да се убеди, че Уил е невредим, и се стрелна към Дензър и Илкар, стъпили на пясъка при лодките. Стовари се върху гърба на западняк, от чиято ръка се търкулна кофа, а виковете на другите бойци закъсняха да го спасят.
Врявата позаглъхна. Пожарът си бушуваше, но западняците грабнаха оръжия и погнаха нападателите, защото най-сетне проумяха какво се случва.
— Трябва да се махнем по-скоро — каза Незнайния до рамото на варварина, — Уил, пази маговете! — извика Хирад и връхлетя онези, които се скупчиха около Троун.
Вълкът ръмжеше, челюстите му щракаха, лапите цепеха въздуха. Враговете кръжаха наблизо, но се пазеха. Не можаха обаче да избегнат атаката на Гарваните.
Мечът на варварина пак проряза кожени дрехи и плът. До него острието на Незнайния блестеше в червено. Троун усети, че му помагат, и скочи, зъбите му схрускаха рамото на западняк.
Хирад спря с меча брадва, насочена към главата му, острието се плъзна по дръжката и отсече пръстите. Западнякът се разтресе от внезапната болка, а Хирад му разпори гърлото. От лагера прииждаха нови врагове. Троун прескочи последната си жертва и се вряза сред тях. Докато Хирад смазваше с юмрук носа на племенен боец, преди да забие меч в корема му, успя и да види, че въпреки настървено удрящите остриета по тялото на вълка няма рани.
Иззад гърба му блесна синя мълния, изгори очите на трима западняци и те се затъркаляха по пясъка, притиснали длани към димящите си лица. Напорът на останалите отслабна. Хирад се гмурна под непохватен удар, отхвърли с глава противника и го намушка в гърдите. До него мечът на Незнайния мина през гръден кош, от срязаните дробове пръсна кървав фонтан. Троун ръмжеше, около него се разнасяха викове на безсилна ярост.