Варваринът се озърна. Илкар и Ериан бяха избутали във водата лодка, дълга поне двайсетина стъпки, значи щеше да побере всички. Уил вече дърпаше въжетата, за да опъне платното. Време беше да отстъпят натам.
Западняците забравиха настървението си. Троун търчеше между тях и ги принуждаваше да се разбягват, за да стоят далеч от брега. Хирад и Незнайния доближаваха лодката заднешком.
От пръстите на Дензър се разклони нова мълния и още западняци се стовариха на земята с почернели лица.
— Качвайте се, ние ще бутаме навътре — заповяда Хирад.
Малкото стрели, долетели до лодката, тракаха по въздушния щит на Илкар. Варваринът се ухили. Гарваните както винаги даваха всичко от себе си.
Двамата с Незнайния тичешком нагазиха в плиткото, опряха ръце в кърмата и напънаха мускули. Още стрели отскочиха от щита. Лодката преодоляваше с лекота вълните, които не бяха високи близо до брега на залива. Чу се шумно плискане на вода, Уил се изправи в лодката със скок. Хирад изви глава — трима западняци напираха към тях, въртяха брадви над главите си и деряха гърла в бойни вопли. Тъй и не стигнаха до целта. Вдясно от тях сякаш изригна гейзер, един пльосна под тежестта на Троун, впил зъби в бедрото му. От брега се разкрещяха, другите двама се врътнаха и изтичаха към сушата.
Хирад се развика ликуващо, взрян за миг в пламъците над лагера. Незнайния го хвана за рамото.
— Да отплаваме.
Изджапаха последните крачки, Троун скочи в лодката едновременно с тях. Скоро вятърът изду тъмното платно и Гарваните се отправиха на изток. Към дома.
ГЛАВА 13
Ша-Каан излетя с цяла дузина дракони от Люпилото, но вече знаеше, че сигурно няма да стигне навреме, за да спаси Джата и другите вестари, които трябваше да посрещнат Гарваните.
Разкъсването висеше над Терас като неумолимо растящо късогледо око. Пред него кръстосваше стражата в отбранителен ред. В този ден беше по-лесно заради ясното небе — щяха отдалеч да забележат всеки опит за атака и да го пресрещнат.
Но колко оставаше, докато се струпат облаци? Кога Ша-Каан щеше по неволя да праща все повече дракони от преумореното Люпило, за да пазят в гъстата влага, която най-често се пренасяше откъм планините в Бешара и се изливаше върху техните владения? Да, с дъждовете Огнената трева избуяваше, но облаците скриваха враговете.
А над опустошения Кеол, където вестарите хитро бяха прикрили портала на Септерн, се издигаха нови стълбове дим. Ша-Каан поведе рояка си нависоко, изръмжа приветствие и зов за бдителност към стражата, после стремително продължи над хълмовете на Дормар към покрайнините на безплодната Бешара. Там различи тъмните силуети — дракони от Люпилото Верет.
Изненадан, той отправи мислен въпрос към придружителите си. По-слаби и бързи, драконите от Верет прекарваха по-голяма част от живота си в морето. Обитаваха пещерите и дълбините северно от Терас и никога не се отдалечаваха от владенията си прекалено навътре в океана Шедара. Отличаваха ги синьозелените оттенъци, тънките муцуни, късите шии, четирите еднакви ципести лапи и дългите, леко сплескани опашки, с които се изтласкваха във водата.
Освен това имаха отровни шипове по главите и шиите, но слабостта им беше в крилете — малки и извити назад, за да им е по-лесно във водата. Отдавна бяха загубили жлезите за мастна секреция, даваща на сухоземните дракони устойчивост към огън, вместо нея имаха други, разположени нагъсто, за да облекчават плуването. Ниското тегло ги правеше маневрени, но поради липсата на броня бяха уязвими към огъня. Е, да, враговете им първо трябваше да ги настигнат…
Ша-Каан долови страха на Джата, усещаше честите удари на сърцето му и тежкото дишане, докато бягаше с другите вестари. Осемте дракона от вражеското Люпило се бяха увлекли напълно в преследването. Докато пикираше за първата атака, Ша-Каан още се чудеше защо Верет бяха навлезли в сушата и дали случайно са се натъкнали на неговите вестари, или са ги търсили.
Отначало осемте не забелязаха опасността, не подозираха, че над тях Ша-Каан е готов да ги облее с огън. Той се понесе във въздушния поток след млад морскосин дракон, двойно по-къс от него, който бе подгонил един от вестарите.
На мъжа не достигаше пъргавина, не криволичеше достатъчно ловко между обгорените дървета. Ша-Каан го виждаше да се стрелка наляво или надясно, да се търкаля презглава в неочаквана посока, да спира рязко, както бе научен. Вярно, инерцията на драконите във въздуха уж даваше шанс на жертвите им да се спасят, но не и срещу бързите Верет.