Ша-Каан застигна младока, но той промени полета си с умело свиване на крилете, отвори уста и блъвна две тънки огнени струи, които се забиха точно в бягащия вестар. Запратиха го в дънера на дърво, после трупът се свлече с пробити гърди и обгорена коса. Ша-Каан зави леко надясно и на свой ред освободи пълната мощ на огъня си към едното разперено крило на дребния противник. Главата на младока се изви смаяно преди пламъците да унищожат тънката мембрана. Стовари се презглава в чернеещата гора и умиращото туловище се преметна няколко пъти преди да го спрат нацепени дървета сред облак прах.
Ша-Каан рязко застина във въздуха — търсеше Джата, чието присъствие още усещаше, и гледаше как протича схватката. Вляво под него един Верет се бе вкопчил в женска от Каан. Шиповете бяха пробили по-меките люспи на шията й, но тя стискаше челюсти зад главата на врага. Ша-Каан й заповяда да го пусне и да се оттегли, но мисленият отговор го изпълни с печал. Отровата вече я омаломощаваше.
Щеше да повлече врага със себе си в смъртта. Видя ги да падат като камъни към земята и отново потърси Джата.
Уплашеният мъж още тичаше лудешки и с голямо облекчение послуша Ша-Каан, който му нареди да спре и кацна пред него. Вестарите бяха на цял ден път от портала на Септерн, а Ша-Каан бе предполагал, че вече са там и чакат хората от Валея.
— Успокой се — изпрати мисъл, за да охлади трескавото съзнание на Джата. — Седни и остави сърцето си да отдъхне. Ударите му кънтят чак в моята глава.
Джата се тръшна на земята, едва си поемаше дъх, но устата му трепна в сянка на усмивка. Над тях другите Каан бяха прогонили натрапниците и обикаляха в защитен ред над предводителя си. — Сега ми кажи защо сте далеч от портала.
— В Кеол е настанало голямо оживление. Забавихме се по принуда — трябваше да се крием от служители на Наик и Верет. Изглежда си помагат. Иначе не мога да си обясня какво търсят драконите Верет в нашето небе. Вчера ги видяхме за пръв път. После ни издебнаха в засада служители на Верет. Мъртви са, но така бяхме разкрити. И накрая ни нападнаха от въздуха, както сам видя с очите си.
Ша-Каан наведе глава в размисъл. Съюз между Наик и Верет… Люпилото явно изпадаше в по-голяма опасност, отколкото бе очаквал. Едва ли биха издържали, ако срещу тях се обединят три или повече Люпила.
— Уверен ли си, че сега са съюзници?
— Не се сражаваха при среща — отвърна Джата. — Наблюдавахме ги цял ден. Велики Каан, тези земи също са наши, макар че не ги браним. Не бива да допускаме враговете тук. Ще бъдат прекалено близо до Терас.
— Дори друго Люпило да ни отнеме мъртвите земи на Кеол, има и по-големи заплахи. Жизненоважно е за всички ни хората от Балея да се доберат невредими до владенията на Люпилото, когато дойдат в нашия свят. Не мога да пратя дракони да ви закрилят от въздуха. Ако догадката ти е вярна, още по-недопустимо е да привличам вниманието към вас.
— Има и друг начин… — запъна се Джата.
Главата на Ша-Каан се отдръпна като опарена, той изсъска.
— Човек няма да яхне Каан. Ние сме господарите тук. — Той издиша, за да се освободи от напрежението. — Ваша е задачата да ги доведете живи и здрави в Терас. Не помисли ли как ще ни нападнат, ако видят хора на шиите ни? Никой от възседнатите дракони не би оцелял. — Пак се наведе към земята. — Прогони тези прищевки от ума си. Разбирам, че ти ги внуши опасността, но повече не си ги позволявай. Каан ще предпочетат смъртта, но няма да бъдат обяздени.
— Разбирам, Велики Каан, и ти благодаря за търпението.
— Ако не беше толкова важен за мен, може би щях да постъпя другояче… — В упрека на дракона прозвуча и присмех. — Но ти си предан помощник, Джата. Сега ние ще прочистим пътя пред вас, ще издирим враговете и във въздуха, и на земята. Не мърдайте оттук до падането на нощта. Ще чакам от теб знак, когато стигнете до портала. Джата стана, разпери ръце и опря коляно в пръстта.
— Ще бъде изпълнено, Велики Каан.
— Небесата да бдят над вас.
Ша-Каан размаха криле и се издигна полека, за да призове рояка си.
Търпението на Сенедай се изчерпи на четвъртия ден. Нямаше предупреждение, нито нов ултиматум. С ветровитото утро, натежало от облаци и тегнеща влага преди дъжда, Барас се събуди от сигнала за тревога, отекнал навсякъде из покоите на Съвета.
Мигновено препаса жълтата роба и обу ботушите на бос крак, за да изтича на двора. Не забелязваше, че вятърът навира сиви кичури от косата му в очите. Приглади я разсеяно, докато гледаше идващия Кард.
— Сенедай ли?
Старият пълководец кимна.