— Довел е пленници.
— Проклятие! Надявах се да го залъгваме още ден-два.
— И през отминалите дни ти спаси живота на хиляда и петстотин невинни. Все някога щеше да се вбеси.
Зад тях се засилваше тропотът от ботушите на тичащи хора. Войниците заемаха местата си над северната порта и по стените. Керела и Селдейн спряха до Барас.
— Значи се започна — тежко промълви Керела.
— Ако бях спечелил още малко време… Тя впи пръсти в рамото му.
— Даде ни повече време, отколкото смеех да се надявам. Единствен ти се досети колко дълбоко е вкоренен страхът на Сенедай от магията и се възползва от това. Не се укорявай.
— По-вероятно е, че тогава не бързаше, но сега нещо го е направило припрян. Тревожа се, че някакви събития другаде го подтикват да превземе Школата по-скоро. Може би враговете ни са влезли в някоя от Школите.
— Ясно е, че не иска да губи време — кимна Кард, докато изкачваха стъпалата, — но може и да не е заради победи на други вождове, а тъкмо обратното.
Загубиха желание да обсъждат подбудите на Сенедай, щом погледнаха към площада пред портата. Вождът бе скръстил ръце на гърдите си, хладният утринен вятър развяваше наметалото му, но не помръдваше тежките плитки.
Зад него повече от сто западняци бяха наобиколили петдесет деца и старци от Джулаца. Всички пленници бяха видимо притеснени и уплашени, макар само да се досещаха, че ги използват като разменна монета в пазарлък. Нямаше сковаващ лицата ужас от близката гибел.
— Казах ти, че са ни нужни шест дни — напомни Барас от стената.
Сенедай вдигна рамене.
— И през четири от тях не правихте друго, освен да подготвяте войниците си за бой пред очите на моите съгледвачи. Повече няма за какво да говорим.
— Чакай! Нима си разчитал да видиш какво постигаме? Спирането на магията няма достъпни за окото последствия. Скоро ще бъдем готови.
— Ти ме излъга, магьоснико. Ето какво ми казват предводителите на моите отряди. И ще ти взема главата за това, както се спогодихме.
— Доста време мина, докато се досети — промърмори Кард.
— Вие решавайте колко дълго ще се свирате в тази ваша Школа. Но докато камарата от трупове расте и вятърът носи вонята към носовете ви, ще нараства и омразата на хората от града, които са при вас.
Пленниците се размърдаха и си зашепнаха, Барас почти усещаше как се забързаха ударите на сърцата им. Стражите им изръмжаха и наложиха ред, но страхът изопна лицата, а недоумението у децата разкъсваше сърцето на елфа.
— Мислех те за човек на честта — изрече старият маг, — не за убиец на слаби и безпомощни. Щом се смяташ за боец, дръж се подобаващо.
Сенедай се почеса около устата, може би за да прикрие усмивката си.
— Изкусно боравиш със словото, магьоснико, но твоите думи вече не означават нищо за мен. Не аз ще убия пленниците. Нито един от тях не ще бъде посечен от ръка на западняк. Само се опитвам да ви ги предам. Ако махнете тази дяволска преграда, ще им съхраните живота. — Вождът посочи стоящите на крепостната стена. — Вие сте убийците. Сега гледайте как ще бъдат погубени петдесет души и нека ви тежат на съвестта.
Той размаха ръка, преди Барас да каже нещо. Западняците застанаха по двама зад всеки пленник и насила ги разместиха в четири редици, обърнати към Покрова точно пред северната порта. Първите бяха само на три стъпки от сивкавата завеса и тя сигурно ги вледеняваше.
Сенедай мина зад първата редица, сякаш преглеждаше оръжието и снаряжението на своите бойци.
— Недей! — примоли се Барас.
— Махнете защитата — вторачи се в очите му вождът.
— Не се предавайте! — отекна глас отляво.
В първата редица изпъчено стоеше висок маг, очите му гледаха сурово над острия нос. Сенедай веднага прекрачи към него и обви с ръкавицата си гърлото му.
— Виждам, че нямаш търпение да срещнеш смъртта, старче. Искаш ли да си пръв?
— Ще умра горд, за да запазя достойнството на моята Школа! — Магът сякаш изплю думите в лицето на Сенедай и непреклонно срещна погледа му. — Повечето хора тук ще ме последват охотно. — Той тръсна рамене. — Я ме пуснете, проклети да сте! И сам мога да се крепя на краката си.
Сенедай даде знак на двамата бойци зад него да се дръпнат.
— Е, чакам…
Старецът се обърна към другите пленници.
— Днес ви моля да ме подкрепите, като дадете живота си, за да спасим Школата в Джулаца и всички, които са недостъпни за врага зад стените й. Знам, че мнозина от вас нямат нищо общо с магията. Но вие сте родом от този град и всеки ваш ден е бил осенен от силата й, която насочвахме за добро. Не бива да угасим тази сила. Столетие след столетие маговете в Джулаца посвещаваха живота си на благото на другите. Сами видяхте колко от тях паднаха в битката за града. В този най-тежък час е време да се отблагодарим. Искам да чуя кой ще навлезе доброволно в Покрова заедно с мен.