Когато научи за заговора, загуби вяра в силите си, но скоро умът му се проясни. Повечето съхранени знания за магията на измеренията принадлежаха на Ксетеск, дори имаше текст, наскоро изваден от заключените подземия на неговата Кула, който пряко засягаше задачата на Гарваните. Стилиан нямаше да загуби влиянието си в Балея… стига по-скоро да си върнеше властта като Господар на хълма.
Затова избра най-прекия път към Ксетеск, както и най-трудното препятствие. Тесая. Но племенният владетел нямаше решаващо предимство. На него му бе съобщено, че Стилиан идва под охрана на западняци да преговаря. Едва ли щеше да струпа цялата си армия пред източния край на прохода. Всъщност предимство имаше Стилиан — за разлика от Тесая той знаеше точно кога ще излезе оттам.
Слънцето се издигаше към зенита си, когато Стилиан, Закрилниците и стражата от четиридесет западняци влязоха в Подкаменния проход. Само Стилиан яздеше кон. Риасу бе казал, че племенните бойци с него ще му бъдат водачи и почетна стража. Нима Стилиан можеше да се загуби в проход, който минаваше под планините без никакви разклонения? И нима четиридесет бойци можеха да сторят нещо срещу деветдесет от най-страховитите живи бойни машини на Балея? Нищо, както се оказа съвсем скоро.
Той се огледа през прозявка. Отпред вървяха двадесет западняци, фенерите им хвърляха неспокойни сенки по тъмните стени. Естествена пукнатина над главите им проникваше нагоре в планинските недра. По-напред таванът се снишаваше рязко до височина само петнадесет стъпки, а от едната страна зееше адска бездна.
Досега не бе разменил нито дума със западняците, а тяхната напереност скоро стихна до тревожен шепот и накрая до потиснато мълчание. Мнозина се плашеха от прохода. Неимоверната тежест на планината, тясната пролука в плътните скали ги караха да вървят забързано, забили погледи пред себе си.
Един час от навлизането в прохода. С това темпо биха им останали само още три часа път.
Стилиан се усмихна. Моментът наближаваше. За какво са му водачи с фенери или почетна стража? Да бяха си останали от западната страна на планините, щяха да поживеят още малко…
Не искаше да намалява запасите си от мана, а западняците не носеха лъкове — пропуск, за който нямаше да имат време. Наведе се към ухото на Сил, от вчера негов фаворит сред Закрилниците.
— Избийте ги!
Главата на Сил се наведе едва доловимо. Без да забави крачка, той мигновено предаде заповедта на събратята си. И Стилиан се усмихна отново — въздухът сякаш се изпълни с прилив на енергия и западняците се озоваха насред битка, която завърши преди да се опомнят.
Осмината Закрилници в първата редица грабнаха брадвите си и ги стовариха по шиите и гърбовете на неподготвените противници пред тях. Трийсетина Закрилници отзад се извъртяха и връхлетяха втората половина от западняшкия отряд.
Заехтяха предсмъртни викове, брадвите се вдигаха и политаха надолу, кръв оплиска скалите, глухите удари на остриета, потъващи в плът, стигаха отчетливо до ушите на Стилиан.
Западняците се скупчиха безредно. Неколцина се опълчиха с оръжие в ръка, но бяха посечени с неумолима точност и мощ — с всяка крачка Закрилниците печелеха изгодна позиция, нито един удар не отиваше нахалост. И нито един звук не излиташе изпод абаносовите маски.
По-упоритата съпротива отзад също бе смазана веднага. Един западняк не трепна, а призова с рев съплеменниците си. За две-три секунди искри от сблъсък на остриета осветиха прохода, но Закрилниците само засилиха и ускориха нападението, ударите им привидно се сливаха в неспирен порой и принуждаваха малцината оцелели да отстъпват отчаяно.
Общо десетина западняци не издържаха и побягнаха на запад и на изток с гръмки вопли, но нямаше кой да ги чуе.
— Догонете ги, не искам да избягат — заповяда Стилиан. Половин дузина Закрилници изтичаха в двете посоки, тропотът на краката им вещаеше неминуема смърт за злочестите им жертви.
Фенерите бяха стъпкани в мелето и Стилиан сътвори светлинно кълбо. Изви вежди при вида на касапницата.
— Великолепно! Някой от вас пострада ли?
— Един-двама са порязани, нищо сериозно — отвърна Сил.
— Великолепно! — повтори Стилиан. — Хвърлете труповете в пропастта. Когато тръгнем, ще яздя отпред, ти ще вървиш до мен.
Той подкара коня си по-напред, за да не пречи на Закрилниците, слезе и се облегна. Гледаше грапавата стена отсреща. Подкаменният проход беше сред малкото неща, които не го оставяха равнодушен. Прокопан в името на печалбата, досега се бе превърнал в гробница за хиляди хора. Стилиан се почеса под лявото око и сви рамене. Колко често добрите намерения водят до зло…